На 15 юли 1895 г. в центъра на София е извършен атентат срещу Стефан Стамболов, бивш министър-председател на България. Нападението е извършено вечерта, когато Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон заедно със своя приятел Димитър Петков и телохранителя Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов, който е замесен в заговора, спира файтона, а нападателите – Боне Георгиев, Халю и Талю – откриват стрелба и използват ятаган. Стамболов скача и се опитва да бяга, но е настигнат и жестоко насечен. Раните са тежки – лицето му е насечено, ръцете почти отсечени, окото извадено. Въпреки че е в съзнание, състоянието му се влошава от диабет и той умира на 18 юли. Атентатът е организиран с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и княз Фердинанд I от проруска група, водена от Наум Тюфекчиев. След убийството чуждият печат, особено в немскоезичните страни, свързва акта с княза и правителството, докато българската делегация в Санкт Петербург получава аудиенция при руския император.