Стефан Софиянски навършва 75 години на 7 ноември. Роден е през 1951 г. в София и през годините остава тясно свързан със столицата – както професионално, така и чрез най-дългия етап от политическата си кариера: десет години като кмет на града.

Образование и начало на кариерата

Софиянски завършва специалност „Статистика“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ през 1974 г. Работи като икономист и научен сътрудник, а в началото на промените заема ръководни позиции в държавната администрация.

Път в политиката

През 1991 г. оглавява Комитета по пощи и далекосъобщения. Две години по-късно става заместник-председател на СДС, а през 1994 г. е избран за депутат в 37-ото Народно събрание.

Кмет на София

През 1995 г. печели изборите за кмет на София и остава на поста до 2005 г. след подкрепа за три мандата. В този период започва изработването на Общия устройствен план на столицата – документ, който определя дългосрочното развитие на града.

Служебен премиер през 1997 г.

Най-краткият и най-напрегнат епизод в кариерата му е свързан с 1997 г. След тежка икономическа и политическа криза Софиянски е назначен за служебен министър-председател през февруари. Кабинетът му управлява до предсрочните парламентарни избори през април същата година. По време на служебното правителство е въведен валутният борд, а България официално подава молба за членство в НАТО. По-късно Софиянски определя стабилизирането на страната като основна задача на премиерския си пост. През 2024 г. той заявява, че противопоставянето на българи срещу българи от 10 януари 1997 г. не трябва да се повтаря.

След кметския мандат

През 2001 г. Софиянски основава Съюза на свободните демократи. На парламентарните избори през 2005 г. е избран за депутат в 40-ото Народно събрание и остава народен представител до 2009 г.

Името му остава свързано с прехода – с кризата от 1997 г., въвеждането на валутния борд, началото на пътя към членство в НАТО и трите мандата начело на София. Днес той продължава да коментира политическия и икономическия живот в страната и често се връща към решенията и събитията от годините, в които е заемал най-високите си публични длъжности.