Представата за началото на старостта се измества към все по-късна възраст. Днешните хора в средна и по-напреднала възраст възприемат старата граница като по-далечна в сравнение с предишните поколения. Например хората на 65 години днес смятат, че старостта започва около 75-годишна възраст, което е с няколко години повече отпреди. С напредването на възрастта хората допълнително отдалечават тази граница – отначало на 74, по-късно и още по-нататък.

Разликата между половете е значителна: жените поставят началото на старостта с около две години и половина по-късно от мъжете, като разликата се увеличава при по-младите поколения. Една от причините е по-високата продължителност на живота при жените, но учените смятат, че не само това играе роля. Обществените очаквания създават двоен стандарт: от жените се очаква да изглеждат по-млади, което ги кара да отлагат психологическата граница, докато обществото ги определя като по-стари по-рано.

Здравето и самотата също влияят. Хората с по-добро здраве и по-малко самота поставят старостта по-назад. Наличието на хронични заболявания или чувството за по-голяма възраст от реалната пък я приближават. Доброто здраве позволява по-младежко самовъзприятие, което от своя страна насърчава активен начин на живот.

Важно е да се разграничава психологическото начало на старостта от биологичната възраст. Биологичната възраст отчита промените в организма, докато психологическата е субективна и подлежи на промяна. Здравословното остаряване не означава просто липса на болести, а запазване на способностите за самостоятелен и смислен живот. Генетиката има значение, но фактори като движение, хранене, сън, социални връзки и достъп до здравни грижи оказват голямо влияние.

Самотата и социалната изолация засягат около една четвърт от възрастните и са свързани с риск от депресия, сърдечни заболявания и когнитивен спад. Освен това начинът, по който обществото говори за старостта, може да повлияе на поведението; възрастовата дискриминация води до по-лошо здраве и качество на живот.

В заключение, няма универсална възраст, от която започва старостта. Това е психологическа и исторически променлива граница, която зависи от поколение, пол, здраве и лично усещане. Възрастта в документите е само един показател – функционалното състояние и социалната активност дават по-пълна представа за качеството на остаряването.