Петкратната световна шампионка Станка Златева обяви официално, че приключва с ангажиментите си в управлението на българската борба. Тя заяви, че вече няма да заема ръководни постове и че тази страница от живота ѝ е затворена. Решението ѝ идва след загубата на изборите за председател на федерацията миналата събота и след обвинение от новоизбрания Управителен съвет, че още не е дала пълномощно на своя наследник Тодор Ангелов.

В позицията си Златева подчертава, че никога не е търсила поста на всяка цена и дори го е отказвала, преди да поеме отговорност. Според нея ръководната длъжност не е просто титла, а работа, решения, проблеми и много невидими за останалите задачи. Тя твърди, че е вложила време, енергия, идеи и лични усилия и е работила по всичко – от големите решения до най-малките детайли.

Сред целите ѝ са били промяна в начина, по който се гледа на развитието на спорта, чуваемост за клубовете, повече възможности за децата и създаване на български шампиони, вместо постоянно търсене на готови решения. Тя е вярвала, че може да се постави началото на различно бъдеще с ясна визия, работа и грижа за следващите поколения.

Златева отбелязва, че е подценила едно нещо – идеята за промяна се харесва на всички, докато не се наложи някой действително да я осъществи. Тя благодари на критиците, които са съдили, преди да разберат, виждали са недостатъци, но не и възможности, и са били заети да обясняват какво не може да стане. Благодари и на онези, които не са разбрали посланието ѝ или не са се чувствали удобно да го приемат.

Според нея не всеки, който говори за българската борба, е готов да работи за бъдещето ѝ, а личните интереси понякога се оказват по-силни от общата кауза. Тя изразява позицията си ясно: български спорт, българска нация, българско развитие и български шампиони. Не е очаквала всички да я харесват или да се съгласяват с нея, но е очаквала, че когато става дума за бъдещето на борбата, децата, клубовете и спортът ще бъдат поставени над личните интереси.

Златева поставя въпроса какво е загубила тя и какво са загубили онези, които са могли да бъдат част от различна посока. По думите ѝ става дума не за един пост, позиция или възможност, а за шанса да се създаде нещо смислено, което да остане след теб. Изборите определят кой заема длъжност, но не и кой има визия, кой е работил с кауза и кой е готов да носи отговорност за бъдещето. Победата се обявява в един ден, а равносметката идва след това.

В заключителната част от позицията си тя заявява, че от този момент няма желание да работи за българската борба, да заема каквито и да било позиции и да участва в управленските процеси и вътрешните спорове на общността. Това е лично решение, взето след размисъл, и не е покана за дискусия или убеждаване. Златева моли борческата общност да уважи решението ѝ и повече да не я търси по въпроси, свързани с управлението, проблемите, решенията и бъдещето на българската борба.

Към журналистите и медиите тя отправя благодарност за интереса, но заявява, че оттук нататък няма да дава коментари и интервюта по теми, свързани с борбата. Според нея има хора, които заемат съответните позиции и носят отговорност, и именно към тях трябва да се обръщат. Отговорността вече е при тези, които са поискали, получили или запазили възможността да управляват.

Тя подчертава, че е изпълнила своята част – дала е времето, енергията и вярата си, че може да се направи нещо по-добро. Не съжалява, че е опитала, а единствено че понякога човек разбира твърде късно колко различни могат да бъдат думите за една кауза и готовността действително да работиш за нея. Според нея разочарованието понякога спестява години, в които си се опитвал да промениш нещо, което другите не желаят да променят.

Златева казва, че не пише, за да търси съжаление, подкрепа или одобрение, нито за да води поредния спор, а за да сложи точка. За нея тази страница е затворена. Животът ѝ продължава с други цели, приоритети и енергия, която ще влага в неща, носещи ѝ смисъл, удовлетворение и спокойствие. Тя пожелава на българската борба да намери правилната посока, да развива българските деца и да създава български шампиони, независимо кой ще бъде начело.

В края тя заявява, че не очаква обяснения и не търси оправдания, и не желае повече да бъде въвличана в темата. Според нея понякога най-достойният отговор е да си тръгнеш, без да се обръщаш назад, а хората често започват да оценяват нечий труд едва когато вече не могат да разчитат на него. Тя знае в какво е повярвала и какво е искала да постигне, а заключението ѝ е, че не всеки, който си тръгва, е победен, и не всеки, който остава, е спечелил. Времето ще покаже останалото.