Средновековните българи често са представяни като хора, живеещи в постоянни лишения, но историческите сведения показват по-различна картина. След покръстването много езически обичаи са ограничени от Църквата, но развлеченията продължават. Те са играли шах, табла, ашици и дама – игри, които често са били на границата между позволеното и забраненото. Ловът е бил както средство за оцеляване за бедните, така и престижно занимание за владетелите и подготовка за война. Пиенето на алкохол и празничните събирания са били важна част от социалния живот. Физическите занимания като борба, конна езда и стрелба с лък са съчетавали забавление и практическа необходимост. За разлика от Западна Европа, в България не са се провеждали рицарски турнири поради различия в политическата организация и култура. Книгите са били лукс за малцина, тъй като около 95% от населението е било неграмотно. Археологическите находки показват, че децата са имали играчки, като глинени дрънкалки и костени фигурки. В крайна сметка, средновековните българи не са били коренно различни от нас – те са възприемали света през религиозната призма на своето време, но също са търсели радост и забавление.