В ранните часове на 6 октомври дронове атакуваха два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море. Единият кораб потъна, което предизвика тревога и възмущение в България и Европейския съюз. Атаките се случват точно когато ЕС настоява България да стане ключова входна точка за стоки, внасяни от Азия по търговския маршрут, известен като Средния коридор.

Средният коридор, наричан още Транскаспийски транспортен коридор, свързва Европа и Азия. Той започва в Китай и преминава през Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция, преди да достигне ЕС. Маршрутът се състои предимно от железопътни линии и пътища, но кратки участъци пресичат Черно и Каспийско море.

През тази година ЕС обяви, че ще заложи сериозно на този маршрут. Това може да се отрази на железопътната мрежа, пътищата и пристанищата на България. През септември еврокомисарката по разширяването нарече България врата към свързаността на Европа заради стратегическото ѝ местоположение. Според ЕС Средният коридор може да съкрати времето за транспорт от Азия до Европа от 45 дни до едва 15 дни и е по-безопасен от двата традиционни маршрута.

Единият традиционен маршрут е сухопътният Северен коридор през Русия. Търговията по него рязко спадна след мащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Другият маршрут минава по море през Червено море и Суецкия канал. Опасенията от прекъсвания заради войни и нестабилност в Близкия изток карат много стоки да се превозват около Африка, което отнема около 45 дни и води до закъснения и разходи за бизнеса и потребителите.

Затова Средният коридор изглежда привлекателен: той заобикаля и двата военни конфликта в близост до Европа. Избягва маршрута през Русия и този през Близкия изток. Но има и ограничения. Сигурността в Централна Азия трябва да се подобри, за да може да се правят дългосрочни планове за големи проекти. Слабите институции и бюрокрацията в страните по маршрута също са проблем. Руска намеса не бива да се изключва, защото в миналото инфраструктурни проекти не са се реализирали, ако не са отговаряли на руските интереси. Изходът от руската война срещу Украйна ще влияе върху успеха или провала на коридора.

Атаките с дронове в Черно море са сурово напомняне, че сигурността по маршрута може да остане проблем. Нивото на водата в Каспийско море спада заради климатичните промени, така че няма гаранция, че корабите ще могат да го прекосяват в бъдеще. Пристанищата и железопътните линии по трасето нямат капацитет за значително увеличение на търговските обеми.

Въпреки тези рискове ЕС явно иска да увеличи търговията през Средния коридор, дори той да не може да замести съществуващите маршрути. В реч за състоянието на Съюза председателката на Европейската комисия заяви, че ЕС иска да подобри свързаността, да разнообрази търговските маршрути, да увеличи търговските потоци и да съкрати транзитното време. За целта ЕС се стреми да осигури 12 милиарда евро чрез публични и частни инвестиции.

България може да извлече полза по няколко начина. В българските железници от десетилетия не се инвестира достатъчно. Пристанищата също биха спечелили от инвестиции. Развитието на по-добри пътни връзки от Средиземноморието, но и в посока изток-запад, би помогнало особено на северната част на страната, която в момента не е добре свързана. Ползите са ясни, но те зависят от сигурността, инфраструктурата и геополитическата стабилност по целия маршрут.