На 11 юли 1995 г. силите на босненските сърби нахлуват в Сребреница, град обявен за защитена зона под охраната на холандски миротворци на ООН. Жените, децата и възрастните са натоварени на автобуси и откарани, а около 8 000 мъже и момчета остават. Те са избити и погребани в масови гробове. Холандските войници стават свидетели, но не успяват да предотвратят трагедията.
Конфликтът започва по-рано, когато през 1992 г. босненските мюсюлмани обявяват независимост. През 1993 г. сръбската армия обсажда Сребреница, лишавайки я от храна и вода. ООН обявява града за зона за сигурност и изпраща 600 леко въоръжени миротворци, но обсадата продължава.
През юли 1995 г. сръбските сили превземат Сребреница за шест дни. Жителите се опитват да избягат, но са разделени: около 10-15 000 мъже тръгват през горите, а 20-25 000 души остават в обкръжение. Следва терор, масови екзекуции и изнасилвания. Мъжете и момчетата над 13 години са отделени, а останалите са депортирани.
Клането е разпоредено от Ратко Младич. Холандските миротворци са взети за заложници и използвани като жив щит. Трагедията провокира намесата на САЩ и НАТО, което води до края на войната в Босна и подписването на Дейтънското споразумение. Страната остава разделена и в политическа криза, а икономиката е в застой.