Повече спестители, но и повече усещане за бедност

Всеки трети българин вече успява да задели част от доходите си. За последните три години делът на спестяващите е нараснал от 22 на 30 на сто, което означава, че днес приблизително един от всеки трима отделя средства за резерв. Паралелно с това обаче усещането за понижаване на стандарта на живот се засилва. Делът на хората, които определят финансовото си състояние като по-ниско, е скочил от 38% през 2024 г. до 49% през 2026 г.

Още по-тревожен е фактът, че шестима от всеки десет души у нас не разполагат с никакви натрупвания за непредвидени ситуации – нито за внезапен ремонт, нито за загуба на работа, нито за медицински разход.

Дигиталният достъп не направи българите инвеститори

Финансовите експерти определят като изненадващ факта, че навлизането на дигиталните устройства и улесненият достъп до финансовите пазари не са довели до осезаем ръст на инвестирането сред българите. Според тях тук е ключово да се прави ясна разлика между спестяване и инвестиране: при спестяването човек заделя средства, които да използва при необходимост, докато при инвестирането целта е парите да носят доходност.

Двата процеса изискват различно мислене, различен времеви хоризонт и различен апетит към риск – и именно смесването им често води до погрешни решения.

Образованието е най-силният фактор

Според икономистите образованието е сред основните фактори, които помагат на хората да вземат по-добри финансови решения. Хората с по-висока степен на образование спестяват около три пъти повече в сравнение с тези с основно образование – разлика, която сама по себе си показва колко силно финансовата грамотност е свързана с дохода и с навиците за управление на пари.

Любопитна подробност е, че по-младите хора се оказват по-финансово грамотни от по-възрастните. Причината е именно в дигиталните технологии, които дават на младите по-лесен достъп до различни финансови инструменти, включително до по-спекулативни активи. Този достъп обаче носи и рискове, ако не е съпътстван от разбиране как работят тези инструменти.

Решенията днес определят състоянието след 10 години

Финансовите експерти припомнят, че всяко едно финансово решение, което човек взема, ще има отражение след 2, 5 или 10 години. Затова съветът им е решенията да бъдат добре обмислени и обосновани, а не продиктувани от моментна емоция или от примерa на другите. Устойчивото финансово здраве се гради върху редовно заделяне, ясно разграничаване на резерва от инвестициите и постоянно повишаване на личната финансова грамотност.