Спешни спасителни кораби и по-добро наблюдение: как България да отговори на риска в Черно море
България трябва да повиши готовността си за морски спасителни операции заради зачестилите атаки с дронове в Черно море. Предупреждението е на капитан далечно плаване Димитър Димитров, президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани.
Последните инциденти край българското крайбрежие отново поставиха въпроса дали страната може да реагира бързо и ефективно при извънредни ситуации в морето.
Корабът за генерални товари „Ейч Ес Дигнити“ потъна на 17 морски мили източно от Крапец след атака с дронове. Единадесет моряци са в неизвестност, а петима са спасени. Другият атакуван кораб — „Челси 3“, е поразен на 18 морски мили източно от Бяла. Всички 15 души от екипажа му са спасени.
Спасителната операция е протекла при изключително тежки метеорологични условия — бурно море, силен вятър и валежи. Въпреки трудностите екипите са успели да евакуират моряците от „Челси 3“.
Според капитан Димитров успешният край на операцията не бива да прикрива ограниченията в наличните ресурси. В миналото България е разполагала със специализирани спасителни кораби, докато днес при подобни инциденти се разчита на плавателни средства и служители от различни институции.
Той смята, че страната трябва да мобилизира възможностите на Военноморските сили, „Гранична полиция“ и службата за търсене и спасяване към „Морска администрация“.
„Трябва да се мобилизират всички сили и средства, за да може адекватно да се отговори на повишения риск“, подчертава Димитров.
Като възможно решение той посочва осигуряването на един или два специализирани спасителни кораба, разположени съответно във Варненския и Бургаския регион. Подобна организация би позволила по-бърза реакция при инциденти и би намалила зависимостта от ресурсите на други служби.
Освен допълнителна техника България се нуждае и от по-добро наблюдение на морската среда. Според капитан Димитров е важно да се изградят възможности за по-ранно откриване на дронове и за своевременно установяване на инциденти.
Необходимостта от подобрена система за наблюдение става още по-голяма на фона на военния риск в Черно море и увеличаващия се брой инциденти с търговски плавателни съдове.
Заради опасностите в Черно море голяма част от търговските кораби се движат в териториалните води на България, Румъния и Турция. Това пренасочване на трафика към крайбрежните райони създава допълнителни рискове и повишава изискванията към системите за наблюдение и реагиране.
Капитан Димитров предупреждава, че докато военният конфликт продължава, вероятността от нови инциденти остава висока.
Особено тревожен е зимният период. Ниските температури на морската вода съкращават времето, през което човек може да оцелее във водата, което превръща бързината на спасителните действия в решаващ фактор.
На този фон зачестилите атаки срещу търговски кораби поставят пред България не само въпроса за сигурността на морския трафик, но и за готовността на институциите да защитават човешкия живот при извънредни ситуации.
Замърсяване на морето в районите на Бяла и Крапец не е установено.