На 13 септември 1961 г. Спартак (Варна) става първият български отбор, който играе в турнира за Купата на носителите на купи (КНК). Варненци влизат в надпреварата като финалист за Купата на България и още с дебюта си оставят следа в европейския футбол.

Жребият ги среща с Рапид (Виена) – многократен австрийски шампион и носител на националната купа. По онова време Австрия е световна футболна сила, а в състава на Рапид играят бронзови медалисти от Световното първенство през 1954 г. като Герхард Ханапи, Карл Гисер, Пол Хала и Роберт Динст. Капитанът Ханапи е футболист от световна класа, а след кариерата си става архитект и проектира стадиона на Рапид, който носи името му до 2014 г., когато е съборен и преименуван на „Алианц Щадион“.

Първият мач на „Винерщадион“ във Виена завършва 0:0. Спартак оставя отлични впечатления с техничен и напорист стил. След срещата ръководството на австрийския клуб проявява сериозен интерес към трима варненци – защитника Илия Кирчев, нападателя Христо Николов и вратаря Христо Вълчанов. Предвижда се Спартак да получи висока за времето си сума, но тогавашната власт не допуска трансфери в капиталистическа страна.

Две седмици по-късно на стадион „Юрий Гагарин“ във Варна Рапид налага по-голямата си класа и печели с 5:2. Любен Костов отбелязва два гола и става първият български футболист, вкарал в КНК. 92-годишният Бисер Димитров, доайен на варненския футбол, си спомня за онзи двубой като за едно от най-хубавите преживявания в кариерата си.

Според него появата на Спартак на европейската сцена е била като преминаване от комунизма към капитализма – момчетата от Варна за първи път посещават столицата на силна капиталистическа държава и от хотел на възвишение виждат красотата на Виена. Рапид е най-силният австрийски отбор, с много национали, трети на Мондиал 1954, водени от Ханапи и голмайстора Роберт Динст.

Димитров разказва, че в първия мач е играл не като десен бек, а като дефанзивен халф заради тактиката на треньора Тома Захариев. Австрийците може би не са имали достатъчно информация за Спартак, но варненци ги изненадали с приятен техничен стил, добра организация и две стопроцентови положения. На следващия ден австрийските вестници отделили голямо внимание на играта на Спартак и най-вече на капитана Илия Кирчев, а към някои футболисти имало сериозни запитвания. В онези години обаче трансфер в капиталистическа страна е бил немислим.

Във Варна Рапид потвърждава класата си с 5:2, но дебютът на Спартак в КНК остава завинаги в историята на клуба и на България. За Бисер Димитров този отбор и тези мачове са най-хубавите моменти в живота му.