Страхът от чуждото мнение често започва като кратко предупреждение, но може да се превърне в присъда, която ни спира да действаме. Желанието да принадлежим и да бъдем приети не е недостатък. Проблемът идва, когато оценката на другите започне да определя къде отиваме, какво казваме и какви възможности отказваме.

Социалната тревожност е по-силна от моментното притеснение. Тя включва силен страх от ситуации, в които човек може да бъде наблюдаван, оценяван или съден – например публично говорене, запознанство, интервю или хранене пред други. За да се говори за разстройство, симптомите трябва да са устойчиви и да пречат на ежедневието, работата, ученето или отношенията. Около 7,1% от пълнолетните в САЩ са имали социална тревожност през последната година, а 12,1% – в някакъв момент от живота си. Тези числа не означават, че всеки, който се страхува от критика, има разстройство.

Изследванията показват умерена връзка между страха от негативна оценка и социалната тревожност, но данните не доказват еднозначно кое причинява кое. Затова е важно да не свеждаме проблема до липса на увереност. По-полезно е да разграничаваме фактите от тълкуванията: „Той не ми отговори“ е факт, а „Сигурно ме смята за глупав“ е предположение.

Избягването носи кратко спокойствие, но постепенно затвърждава усещането, че ситуацията е опасна. По-работещ подход е трудните ситуации да се разделят на малки стъпки, а вниманието да се насочва към реалния разговор, а не към най-лошия сценарий. Неодобрението не може да изчезне напълно. Всеки значим избор може да не бъде разбран от някого, но свободата започва, когато чуждото несъгласие спре да бъде единственият критерий.

Самосъстраданието е свързано с по-малко притеснение от оценяване и по-активно общуване, макар изследванията да не доказват пряка причинно-следствена връзка. Хората със социална тревожност понякога се страхуват и от положителна оценка, защото вниманието към тях също се усеща като заплаха. Ако страхът води до постоянни откази, изолация, безсъние или невъзможност за нормален живот, е разумно да се потърси професионална помощ.

По-точният въпрос не е „Какво ще кажат хората?“, а „Какво е важно за мен и каква малка стъпка мога да направя днес, дори някой да не я одобри?“