София се нарежда на пето място сред европейските столици по цена на природния газ за домакинствата, когато сравнението отчита покупателната способност. Номинално, в евро, българската столица е едва 18-а, но след корекция за разликите в разходите за живот показателят ѝ достига 15,6 пункта. Това е най-голямото изкачване в подреждането сред сравняваните градове и показва, че по-ниската цена в евро не означава непременно по-малка тежест за домакинствата спрямо местните доходи и разходи.

Данните идват от индекс, който сравнява крайните цени на енергията с включени данъци. Той измерва цената на единица енергия, а не размера на месечната сметка, която зависи и от потреблението. Средната цена на газа в столиците на ЕС е 11,9 евроцента за киловатчас. Най-скъп е газът в Стокхолм – 34,8 евроцента, следван от Амстердам с 21,2 евроцента. Най-ниска е цената в Киев – 1,5 евроцента за киловатчас. След корекция според покупателната способност Стокхолм остава начело с 28,5 пункта, Будапеща е най-евтината столица с 3,6 пункта, Лисабон е с 18,6, Амстердам с 18,1, Рим с 15,9, а София с 15,6.

При електроенергията средната стойност за столиците на ЕС е 27,2 евроцента за киловатчас. Най-скъп е токът в Брюксел – 41,3 евроцента, следван от Берлин с 39,6, Дъблин с 38,7, Берн с 38,6 и Лондон с 38,3 евроцента. Най-ниска е цената в Киев – 8,4 евроцента, следват Будапеща с 10,3, Подгорица с 11,3, Белград с 11,6 и Валета с 12,3 евроцента. След корекция за покупателната способност класацията се променя: Букурещ става най-скъпият град с 55,1 пункта, а Осло – най-евтиният с 11,5 пункта. Рим е най-скъп сред столиците на петте най-големи европейски икономики, докато Париж е най-евтин в тази група.

Газовите пазари посрещат зимата с по-малки резерви. Между 2 февруари и 1 септември цените на газа за домакинствата в столиците на ЕС са се увеличили средно с 12%, а електроенергията е поскъпнала с 4,2%. Най-голямото увеличение на газа е отчетено в Талин – 59,2%, от 7,8 на 12,4 евроцента за киловатчас. На едро фючърсите на газа по индекса TTF са достигнали 87,20 евро за мегаватчас – най-високо ниво от почти четири години. Фиксираните договори и държавната подкрепа могат да забавят пренасянето на поскъпването към крайните сметки, но ефектът върху домакинствата може да се прояви със закъснение. Газохранилищата в ЕС са били запълнени на 72,4% към 3 октомври – най-ниското ниво за този период от началото на статистиката през 2011 г.