Опасни морски деликатеси

Риба фугу (Япония) е може би най-известният пример за опасно ястие. Вътрешните ѝ органи съдържат тетродотоксин, чиято токсичност далеч надхвърля тази на цианида. Ако готвачът сбърка при разфасоването и отровата попадне в месото, може да настъпи парализа на мускулите и задушаване, като човекът често остава в пълно съзнание. Противоотрова не съществува.

Саннакчи (Южна Корея) представлява малки пипала на октопод, нарязани и сервирани, докато още се движат. Рискът тук е механичен: вендузите могат да се закачат за гърлото и да причинят задушаване. В страната годишно се регистрират около шест смъртни случая.

Сребърноглав бумпер (Средиземноморие и Червено море), известен още като блаасоп, е деликатес в някои близкоизточни кухни. Кожата, черният дроб и репродуктивните органи обаче съдържат отрова, подобна на тази при фугуто. Консумация извън строго контролирани ресторанти може да доведе до респираторен арест и бърза смърт.

Токсични плодове и растения

Аки (Ямайка) е национален плод, който е безопасен само когато е напълно узрял и се е отворил сам на дървото. Черните семена и зелените незрели части съдържат хипоглицин. Той причинява тежка хипогликемия, известна като „ямайска повръщаща болест“, която може да предизвика гърчове, кома и смърт.

Маниока (Южна Америка и Африка) е основна храна за милиони, но суровата или неправилно обработената маниока е опасна. Тя съдържа линамарин, който в организма се превръща във водороден цианид. Без продължително накисване, сушене и варене коренът може да бъде фатален.

Келуак (Югоизточна Азия), известен като „черния орех“, е силно токсичен в сурово състояние заради високото съдържание на хидроцианова киселина. За да стане годен за консумация, той трябва да се свари, зарови в пепел и бананови листа и да ферментира около 40 дни.

Европейски и азиатски специалитети

Касу марцу (Сардиния, Италия) е овчи кашкавал с живи ларви на сиренена муха. Ларвите ферментират мазнините и придават изключителна мекота. Опасността идва, ако не бъдат сдъвкани добре и оцелеят в стомаха: те могат да пробият чревните стени и да причинят вътрешни кръвоизливи и инфекции. Продажбата му е забранена в ЕС, но понякога се намира на черния пазар.

Кървави миди (Китай) се варят много кратко, за да останат сочни, но този процес не унищожава вирусите. Консумацията им може да пренесе хепатит А, хепатит Е, коремен тиф и дизентерия. През 80-те години в Шанхай епидемия, свързана с тях, отнема живота на десетки хора и води до забраната им в Китай.

Фесик или хаукарл (Исландия) се приготвя от гренландска акула след месеци ферментация и сушене. Тъй като акулата няма отделителна система, месото ѝ е наситено с пикочна киселина и триметиламин оксид, които в свежо състояние са силно токсични. Неправилната ферментация може да предизвика тежко отравяне на нервната система.

Жаба-бик (Намибия) се консумира цяла, а не само бутчетата. Младите жаби съдържат токсин, който може да причини остра бъбречна недостатъчност, известна местно като „ошикатата“. Ястието е безопасно едва след периода на чифтосване, когато жабите са напълно пораснали.