Ново изследване поставя под съмнение представата, че Слънчевата система ще остане стабилна десетки милиарди години след края на Слънцето. Според учените ключът е в начина, по който Слънцето ще губи маса, превръщайки се в бяло джудже – не плавно, а на отделни, асиметрични импулси.

Слънцето се очаква да стане бяло джудже след около 6 милиарда години. В процеса то ще загуби приблизително половината от масата си. Досегашните модели приемаха, че загубата ще бъде постепенна и че Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун ще запазят относително стабилни орбити още десетки милиарди години.

Константин Батигин и Джим Фулър от Калифорнийския технологичен институт и Фред Адамс от Мичиганския университет са разгледали друг сценарий. Според него материята се изхвърля на порции. Всеки импулс придава лек тласък на Слънцето, а натрупването на хиляди такива промени действа като случаен ход върху орбитите на планетите.

„Изненадата е какво се случва, когато плавността отстъпи място на дискретността: ако разделим загубата на маса на отделни събития, картината се променя изцяло“, казва Батигин.

Изследователите са направили компютърни симулации на различни варианти. В най-реалистичната група от 48 симулации в 37 случая орбитите на външните планети започват да се пресичат. В част от сценариите нестабилността идва още преди Слънцето да е изхвърлило значителна част от външните си обвивки.

Моделите допускат различни изходи. Уран и Нептун могат да разменят местата си или да се доближат до орбитата на Юпитер. Сатурн може да бъде изхвърлен извън Слънчевата система. При сближаване на орбитите гравитационните взаимодействия могат да изпратят планета в междузвездното пространство.

В 90 процента от симулациите Слънчевата система се разрушава в рамките на 3 милиарда години след превръщането на Слънцето в бяло джудже. Това е много по-кратък срок от предишните оценки. Новото изследване сочи, че нестабилността може да започне още по време на прехода към бяло джудже.

Резултатите не дават точен календар за всяка планета, а статистически извод от множество симулации. Те обаче поставят под въпрос идеята, че планетните системи около звезди като Слънцето завършват живота си спокойно. Според авторите подобен процес може да засяга и други звездни системи, тъй като повечето звезди приключват еволюцията си като бели джуджета.