Словакия възстановява работата на междуправителствената комисия за сътрудничество с Русия, която беше замразена след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Решението бележи завръщането на Братислава към активен двустранен диалог с Москва в момент, когато Кремъл търси начини да си върне позициите на международната сцена.

Според изготвен от руския министър на науката и висшето образование Валерий Фалков документ словашкият външен министър Юрай Бланар е дал съгласие за провеждане на заседание по време на видеоконферентен разговор на 20 август. Словашкият премиер Роберт Фицо обяви, че срещата е насрочена за 25 ноември, като в документа от 10 септември първоначално фигурират датите 26 и 27 октомври.

Комисията отговаря за икономическото, научното и техническото сътрудничество между двете държави. Последната ѝ, 21-ва сесия, се е състояла в Братислава на 12 ноември 2021 г. Подновяването на работата ѝ съвпада с поредица от сигнали за разведряване – покана към руския президент Владимир Путин за срещата на върха на Г-20 през декември в Маями и стъпки на Международния олимпийски комитет за облекчаване на ограниченията върху руския спорт.

Попитано за дневния ред, словашкото външно министерство препраща към публичните изявления на Бланар след августовския разговор, в които той подчертава, че страната провежда политика във всички посоки и поддържа диалог с всяка държава, заинтересована от прагматично сътрудничество в полза на националните интереси.

Сближаването следва посещението на Фицо в Москва на 9 май, когато той се срещна с Путин по време на честванията на Деня на победата. То се развива и на фона на политическите промени в Унгария, където загубата на Виктор Орбан на парламентарните избори през април лиши Кремъл от един от най-близките му партньори в ЕС. Няколко месеца преди изборите Будапеща възобнови работата на руско-унгарската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, като новото правителство на Петер Мадяр още не е потвърдило дали тя ще продължи да функционира и през следващата година.

Енергетиката се очертава като основен приоритет за предстоящите разговори. По време на августовската видеоконференция Бланар е изразил несъгласие с планираното от ЕС постепенно прекратяване на вноса на руски газ и е поискал въпросът да бъде обсъден в Москва. Словашките представители са подчертали значението на продължаващите доставки на петрол по тръбопровода „Дружба“ и са приветствали редовните доставки на ядрено гориво за словашките електроцентрали.

Словакия продължава да зависи в значителна степен от руския петрол и газ. Фицо твърди, че прекратяването на вноса би довело до по-високи разходи, а при срещата в Москва на 9 май Путин заяви, че Русия ще направи необходимото, за да задоволи енергийните потребности на страната.

В дневния ред влизат още култура, туризъм, селско стопанство и опазване на околната среда, както и статутът на Руския център за наука и култура в Братислава. Предвижда се създаването на работни групи по тези направления.

Според документа Фалков е отбелязал несъгласието на Бланар с предполагаемата „дискриминация срещу руските спортисти“ в международните състезания и е настоял темата да бъде включена в заседанието. През юли Международният олимпийски комитет отмени отстраняването на Руския олимпийски комитет, а предишните му препоръки за ограничаване на участието на руски спортисти вече не се прилагат. През август Световната федерация по стрелба с лък премахна ограниченията за руски състезатели и официални представители, а президентът на ФИФА Джани Инфантино призова Русия да бъде допусната отново до международния футбол.

Подходът на Москва напомня усилията ѝ за задълбочаване на отношенията с Унгария по време на управлението на Орбан, когато през декември Будапеща и Москва се споразумяха за план от 12 точки за разширяване на сътрудничеството в енергетиката, търговията и културата. Словашката инициатива показва сходни амбиции за разширяване на двустранните връзки.

Открит остава въпросът дали енергийните зависимости могат да отклонят отделни държави от общата европейска позиция спрямо войната в Украйна. Подобна тема се появи и след разговорите между Путин и американския президент Доналд Тръмп, след които беше съобщено, че Русия ще доставя дизелово гориво на американския и световните пазари с цел понижаване на цените – доставки, които биха осигурили приходи за Москва.

Не е ясно обаче дали Русия ще успее да изпълни обещанията си за увеличаване на доставките. Украйна засилва ударите с дронове по руски петролни рафинерии, за да наруши снабдяването с горива и да ограничи приходите, с които Москва финансира военните си действия. По-рано този месец Киев заяви, че украинските атаки са извадили от строя 51% от руския капацитет за преработка на петрол.