Състезателните гуми тип слик изглеждат нелогични заради пълната липса на канали, но на суха писта това е точното инженерно решение. Без грайфер контактната повърхност с асфалта е максимална, а изкривяването на протектора, което се получава при странични сили в пътните гуми, е елиминирано. Така сликът осигурява по-стабилно поведение, по-рязко кормилно управление и предвидимо сцепление дори на границата.

Производителността обаче не идва само от големия контакт. Състезателните сликове използват специални вискоеластични каучукови смеси, които работят в тесен температурен диапазон. Когато пилотите загряват гумите със зиг-заг движения, триенето повишава температурата им, сместа омеква и започва да се „залепва“ за микротекстурата на пистата. Доставчици като Pirelli предлагат различни варианти — от меки до твърди — за да отговорят на абразията на трасето и температурата на въздуха.

Това обяснява и защо износената пътна гума не се превръща в слик. Тя е претърпяла термични цикли и загубила структурата си; тънкият остатъчен каучук не осигурява нито сцепление, нито отвеждане на водата. Сликът е съзнателно проектиран за конкретни условия, докато старата пътна гума е просто опасен компромис.