На 5 ноември 1885 г. започва битката при Сливница – решаващото сражение в Сръбско-българската война. Боевете продължават до 7 ноември и се превръщат в бойно кръщение за младата българска армия. Победата защитава Съединението на Княжество България с Източна Румелия, провъзгласено на 6 септември същата година.

Фронтът е разделен на три участъка. В началото около 12 000 български военнослужещи се изправят срещу приблизително 25 000 сръбски бойци. На 5 ноември около 9 сутринта сръбските части настъпват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсква без загуби. По заповед на княз Александър I Батенберг българите контраатакуват при село Мало Малово и принуждават сърбите да отстъпят.

Решителният ден е 7 ноември. След подкрепления българските сили наброяват около 32 000 души, а сръбските – около 40 000. Сръбската Моравска дивизия, забавена предишния ден от отряда на капитан Стефан Кисов с близо 2000 души, подновява настъплението. На десния фланг при височината Три уши капитан Марин Маринов, командир на Бдинския полк, повежда щикова атака с командата „На нож“. Той застава начело на бойците си и загива. Сръбското командване изпраща нови части, а български подразделения от централния участък също настъпват към височината.

В решителния ден сърбите имат числено превъзходство – 89 роти срещу 64 български и 66 оръдия срещу 24. Въпреки това българските войски овладяват всички върхове на Три уши и спасяват Сливнишката позиция. След успеха армията преминава в настъпление и навлиза на сръбска територия, а отбранителното сражение се превръща в повратен момент за войната.

Загубите се посочват като около 1800 убити и ранени български военнослужещи и около 2100 сръбски. Боевете от 5 до 7 ноември се определят като сражението, което създава условия за последвалото българско контранастъпление към Пирот. Значението на Сливница надхвърля изхода от конкретната битка: победата показва, че младата българска държава може да защити с оръжие Съединението и да отблъсне армия със значително числено и артилерийско превъзходство.