В началото на ноември 1885 г. младото Княжество България е изправено пред внезапно нашествие. Сръбският крал Милан I, притеснен от засилването на българското влияние след Съединението с Източна Румелия, заповядва на армията си да нападне. Докато българските войски охраняват турската граница, сръбски части навлизат от запад и се стремят към София, а други атакуват северозападната граница край Видин. Боеве избухват и край Ниш и Пирот.

Българското командване преценява, че малобройните части при Драгоман и Цариброд не могат да спрат противника, чието превъзходство на места достига 7:1. Затова войските отстъпват към Сливнишката отбранителна линия – позиция, която дава най-добри условия за отпор. Линията е изградена от италиански работници, много от които се записват доброволци. Тя е разделена на три участъка, поверени на капитан Михаил Савов на левия фланг, капитан Андрей Блъсков в центъра и капитан Атанас Бендерев на десния фланг.

Битката започва на 5 ноември при приблизително 12 000 българи срещу 25 000 сърби и при сръбско превъзходство в артилерията – 72 оръдия срещу 40. Крал Милан е толкова уверен, че заявява, че след седмица ще пие чай в София. В мъгливата утрин сърбите атакуват фланговете, особено десния, но българите отблъскват настъплението, контраатакуват при Мало Малово и не допускат пробив. В края на деня пристигат първите подкрепления от Тракия.

На 6 ноември боевете се пренасят на левия фланг. Моравската дивизия превзема Брезник и се съединява с Шумадийската, след което двете се насочват към Сливница. Капитан Стефан Кисов с 1 950 души атакува сърбите; макар атаката да не успява, тя забавя дивизиите и предотвратява пробив.

На 7 ноември идва повратът. След подкрепления българите са около 32 000, а сърбите – 40 000, но българското командване се възползва по-добре. Отрядът на капитан Христо Попов разгромява сърбите при Гургулят. На другия фланг нова сръбска атака се проваля. Капитан Марин Маринов повежда Бдинския полк на щикова атака, загива, но частта му изтласква противника. Отрядът на Коста Паница също преминава в настъпление и боевете при Сливница приключват.

За трите дни българските загуби са 1800 убити и ранени, а сръбските – 2100. След Сливница българите обръщат хода на войната и навлизат в сръбска територия, но намесата на Великите сили не позволява войната да бъде довършена. Подвигът при Сливница остава доказателство за волята на младата българска армия да защитава своята родина.