Експерт по национална сигурност описва поредицата от посегателства срещу бизнесмени като перфектна криминална буря, чието начало не е в скандала с НСО или убийството на Слави Бинев. Според него процесът започва с убийството на Владимир Янков – Загатото, преминава през покушението срещу Илиян Филипов и ескалира с убийството на Бинев. Последното престъпление е извършено в изключително удобен момент за определени опозиционни лидери и политически сили – в деня за размисъл преди президентските избори.

По случая с НСО и журналистката Соня Колтуклиева експертът оценява ситуацията като непланиран инцидент, допуснат заради подценяване на обстановката. Той защитава действията на служителите като тактически обосновани и законосъобразни. Според него пробивът в охранителния периметър е следствие от пропуск на водача на блиндирания автомобил, който не е заключил вратите. След това журналистката е успяла да отвори вратата, а реакцията на охранителя е била професионална; падането е инцидентно заради тежката бронировка и физическия сблъсък. Намесата на Военна полиция и Военна прокуратура се разглежда като повод за политическа употреба на случая.

Експертът подчертава, че границата между служебните задължения и превишаването на правомощията е тънка, но смята, че стандартите за поведение на НСО са спазени, а по-скоро е нарушена журналистическа етика. По негово мнение само държавната охрана, а по изключение служители на Протокола, имат право да отварят вратата на охраняван автомобил. По случая с началника на НСО ген. Емил Тонев се посочва, че не е основателно да му се вменява пряка лична отговорност, тъй като над конкретния служител има три нива ръководители. Оставката на генерала се оценява като достоен морален акт, но решението за приемането ѝ остава в Министерския съвет.

Слави Бинев е представен като фигура от значение за националната сигурност: свързан с ъндърграунда след 90-те, архонт, бивш евродепутат, участник в политически проекти и популярна личност в спорта. Разследващите проверяват версии за неуредени финансови отношения, но експертът критикува склонността при знакови убийства да се предлагат удобни обяснения и да се пренебрегват политическите обвързаности и финансирането на партии и личности. Споменават се и твърдения за ангажименти към турската организация Сивите вълци и за осуетени планове заради скандала Петрички Ескобар, които тепърва трябва да бъдат проверени.

При Илиян Филипов и Слави Бинев се отчитат близост до управляващи кръгове, крупен строителен бизнес и свързаност с турски търговски субекти. Според експерта зад покушенията прозира дълбок политически замисъл, съчетан с международни връзки и влияние. Той напомня, че смяната на политическото управление често води до преразпределение в бизнес елита, и смята за легитимно да се търси връзка между убийствата и скорошните арести на кметове от ДПС.

Като системен проблем се извеждат слабата оценка на риска, неефективната превенция и липсата на оперативно взаимодействие между службите. Всяка структура трудно споделя информация със сродни или конкурентни звена, а въпросът какво пропускат или умишлено пренебрегват службите остава открит.