В скандинавските страни чужденецът може да открие, че най-трудната дума в пекарна в Копенхаген не е името на сладкиша, а начинът да каже „моля“. В датския, шведския, норвежкия, исландския и финландския няма универсална дума, която да изпълнява същата функция като английското please. Това обаче не означава, че местните хора не държат на учтивостта. Тя просто се изразява по различен начин – чрез избора на фраза, интонацията, усмивката или езика на тялото.

В Дания молбата може да започне с израза må jeg bede om, който означава „мога ли да попитам“. Така се получава учтива форма, без да е нужна отделна дума за „моля“. В Швеция към молбата често се добавя tack – „благодаря“. В Норвегия учтивостта може да дойде от повдигане на ръка, усмивка и подходящ тон. Според учители по датски език ефективността се цени високо и общуването като цяло е директно. Прекалената учтивост понякога дори може да забави разговора и да бъде възприета като досадна. Затова кратката и ясна молба не се приема автоматично като невъзпитана.

Лингвисти свързват тази особеност с ценността на равенството в скандинавските общества. В ежедневната реч има по-малък акцент върху титлите, дистанцията и демонстрацията на обществен статус. По-формалните обръщения като „господин“ и „госпожо“ до голяма степен са излезли от обичайната употреба. Тази промяна се свързва и със Закона на Янте – скандинавската идея, че никой не трябва да се поставя над останалите или да се смята за по-специален. Езикът е повече от думи: важно е и как представяш една идея. Затова учтивостта в региона зависи повече от начина, по който е отправена молбата, отколкото от наличието на специална дума.

За туристите най-сигурният ориентир са местните хора и конкретната ситуация. Полезно е да се наблюдават тонът, жестовете и начинът, по който жителите се обръщат към обслужващия персонал и непознатите. Думите за благодарност също са важни: tak на датски, takk на норвежки и исландски и kiitos на финландски. Изследвания върху шведското tack го свързват по-скоро с равенството и взаимността, отколкото с подчинение или по-висок статус. Затова турист, който поръча кафе без отделна дума за „моля“, едва ли ще бъде възприет като груб. В скандинавските страни добрият тон не изчезва – просто невинаги се побира в една дума.