В Сирия ежедневният живот става все по-труден. Шофьор в Дамаск с дългогодишен стаж разказва, че след поредното поскъпване на горивата в края на деня почти не му остават пари. Според него едва стигат да зареди резервоара отново, но не и за храна или ремонт на автомобила. Майка на три деца допълва, че транспортът до работа и обратно изяжда почти половината от заплатата.

В средата на септември властите повишиха цените на всички видове горива, като дизелът поскъпна с 40%. Официалното обяснение беше свързано със световните пазари и недостига на вътрешния пазар. Мярката предизвика едни от най-мащабните протести в страната, откакто диктаторският режим беше свален в края на 2024 г. Демонстрантите изгаряха гуми, блокираха пътища и искаха отстраняването на отговорните политици. След това властите отмениха част от промените и обещаха субсидии за дизела за отопление, селско стопанство и промишленост.

Поскъпването на горивата обаче е само един от факторите за инфлационния натиск. Според наличните оценки цените са се повишили с близо 25% за една година, а най-необходимите разходи – за жилище, вода, ток и газ – са нараснали с около 37%. Хората казват, че няма разумна връзка между доходите им и цените, които плащат. Вече не става дума за ограничаване на несъществени разходи, а за мислене единствено как да се осигури прехрана.

Тези трудности съпътстват привидно добри икономически новини. Съобщава се за международни инвестиции и проекти за милиарди долари, а президентът прогнозира растеж на икономиката до 50 милиарда долара през тази година – с около 20 милиарда повече от 2024 г. Въпреки това просперитетът не достига до обикновените сирийци. Според международни оценки повече от две трети от населението все още живее в относителна бедност.

Критиците се питат кой всъщност печели от обявеното развитие. Архитектка от Дамаск отбелязва, че много проекти не водят до видима промяна в реалния живот и изглежда са насочени към заможната класа. Други критики сочат, че мащабните проекти за недвижими имоти са предимно затворени жилищни комплекси и луксозни апартаменти, което повдига въпроса кой ще може да живее в тях на фона на сериозната жилищна криза.

Има и по-радикални обвинения – за капитализъм на шуробаджанащината и пренасочване на средства към армията, макар те да не са потвърдени от независим източник. По-умерени гласове предупреждават, че се повтарят стари модели: докато едни форми на корупция и извличане на ресурси се видоизменят, се появяват нови канали за облагодетелстване. Според наблюдатели неолибералните реформи могат да задълбочат проблема и в дългосрочен план да доведат до същите социални противоречия, които предизвикаха революцията през 2011 г.

Новото правителство пое властта в края на 2024 г. и първоначално получи известна доза търпение от гражданите. Социологическите сондажи обаче показват, че това търпение започва да се изчерпва. Едва 13% от анкетираните смятат, че властите правят достатъчно срещу поскъпването на енергията и храните, докато 66% определят усилията като недостатъчни.

Анализатори посочват, че опитът за бърза либерализация на икономиката не отчита факта, че повечето сирийци са бедни и уязвими. Призивите са за промяна на курса, повече прозрачност, експертиза и по-добро управление. Част от новите власти изглежда започват да осъзнават това, а сред хората все още има известна надежда, че посоката може да се промени.