Синдромът на раздразненото черво е често срещано функционално нарушение, при което взаимодействието между мозъка и червата се променя. Това може да доведе до коремна болка, подуване, тежест след хранене и промени в изхожданията – диария, запек или редуване на двете.

По думите на гастроентеролога д-р Александър Маринов червата имат собствена нервна система, свързана с централната нервна система. При синдрома могат да настъпят промени в моториката и чревната микробиота. Появата или влошаването на оплакванията понякога следва предхождаща чревна инфекция, а сред факторите са още стресът, тревожността и нарушенията на съня. Затова състоянието не се разглежда само като проблем на храносмилателната система – начинът на живот, психоемоционалното състояние и качеството на съня влияят върху усещането за болка, подуване и дискомфорт.

Преди да се постави диагнозата, лекарят трябва да изключи органично заболяване. Използват се т.нар. Римски критерии, които отчитат характера и продължителността на симптомите, наличието на други заболявания и алармиращи признаци. Особено внимание изискват кървенето при изхождане, необяснимата загуба на тегло, анемията и нощните симптоми, които събуждат пациента. При такива прояви може да се наложат допълнителни изследвания. Колоноскопията не е задължителна за всеки, а необходимостта от нея се преценява индивидуално.

Контролът на симптомите включва редовно хранене, достатъчен прием на течности и физическа активност. При част от пациентите може да се обсъди ниско-FODMAP хранене, при което се ограничават определени ферментиращи въглехидрати, способни да засилят газообразуването и чревния дискомфорт. Д-р Маринов препоръчва бавно и спокойно хранене в продължение на 15–20 минути, с по-малки и по-редовни порции. Храненето в движение и газираните напитки е добре да се ограничат, а кратка разходка след хранене може да стане част от ежедневния режим.

Медикаментозното лечение се определя според конкретните оплаквания. В някои случаи се използват средства срещу спазми и ниски дози медикаменти от групата на антидепресантите. Пробиотиците също не действат еднакво при всички пациенти, затова изборът на щамове трябва да е съобразен с индивидуалното състояние.