Симонета Веспучи, флорентинската красавица от XV век, смятана за модел на Венера в картината „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели, може да е починала вследствие на рядко, но животозастрашаващо усложнение от тумор на хипофизата, според ново научно изследване. Веспучи, известна със своята интелигентност и влияние, починала на 23-годишна възраст през 1476 г. след продължително влошаване на здравето. Историческите сведения описват симптоми като силно главоболие, повръщане, висока температура и халюцинации, които лекарите по онова време приписват на туберкулоза.
Учени от Лондонския университет „Куин Мери“ предлагат различна хипотеза: Веспучи вероятно е страдала от аденом на хипофизата – доброкачествен тумор в основата на мозъка, който внезапно започнал да кърви или да нараства (апоплексия на хипофизата). Кръвоизливът можел да бъде ускорен от силно физическо движение, като танци с резки движения и подскоци или предполагаемо сексуално насилие. Според ръководителя на проучването проф. Паоло Поцили, насилственото движение при сексуално посегателство може да е довело до разкъсване на тумора и смърт. Исторически източник твърди, че малко преди смъртта си Веспучи била нападната от херцог на Калабрия, но това остава недоказано.
Друга възможност е кръвоизливът да е настъпил по време на бал – според писма между Пиеро Веспучи и Лоренцо де Медичи, тя припаднала сред танци и след това проявила симптомите. За анализа учените използвали лицево разпознаване с дълбоко машинно обучение върху пет портрета, за които се смята, че изобразяват Веспучи. Резултатите показали възможни признаци на неправилно разположение на очите (леко кривогледство), което може да се дължи на натиск на тумора върху нервите. Поцили допуска, че характерният поглед на Венера в картината може да отразява реално физическо състояние.
Друг симптом, открит от учените, е отделяне на кърма в картината „Алегоричен портрет на жена“, въпреки че няма данни Веспучи да е имала деца. Според д-р Нардели това може да е белег на аденом, отделящ пролактин и растежен хормон. Авторите подчертават, че заключенията са ретроспективна хипотеза, базирана на произведения на изкуството и исторически документи, и без анализ на останки не могат да бъдат окончателно доказани. Подобен подход има прецедент – през 2024 г. изследователи откриха признаци на рак на гъ̀рдата в картина на Микеланджело.