Според Първан Симеонов привидност е, че има сериозен трус в управленския образ. Той отбелязва, че се намираме в исторически нов момент, в който политическият език се променя – новият стил е по-скучен, по-институционален, не търси бърза резултатност, а дългосрочни цели. Индексът на общественото напрежение през това тримесечие осезаемо спада спрямо предизборния период.

Симеонов признава, че комуникацията не е най-силната страна на управляващите, но тепърва ще се види дали това е грешка на растежа или характеристика на центристкото им позициониране. Той посочва, че Сарафов вече не е главен прокурор, Пеевски не плаши почти никого, а Борисов търси политическо продължение. ДПС остава в несигурна ситуация за парламентарното си бъдеще, а министър Демерджиев е нанесъл сериозна щета на предходния стил на управление, пакетирайки отново Пеевски и Борисов.

По отношение на избора на нов ВСС и главен прокурор, социологът не вярва в генерални промени, а в плавни движения. Той поставя като сериозен тест за управлението възможността да работи с демократичната общност, която има експертиза. Коментира и ролята на президента Радев – той е в сложната ситуация на центриста, но евентуални протести по фронта могат да го укрепят. Най-големият печеливш от народно недоволство обаче би бил Борисов, с аналогия с протестите срещу Орешарски.

Симеонов определя Йотова като шанс за прелегитимиране на управлението на Радев. Относно Гюров – бави се, защото доизкусуряват нещата. Демократичната общност ще се опита да създаде съспенс, в което е добра. Истинският тест за правителството ще е през зимата с представянето на реален реформаторски бюджет. Накрая отбелязва, че България винаги е имала двойнствена външна политика, но и Западът е двойнствен, така че от този храст няма да изскочи заек.