Силвия Лулчева разказва как още като студентка в трети курс във ВИТИЗ започва съзнателно да гладува. Според разказа ѝ това се случва около 1989–1990 г. и е свързано с любовно разочарование, несигурност и усещането, че външността ѝ е причината да бъде отхвърлена. Актрисата стига до 48 килограма, но дори тогава продължава да се вижда дебела.

Тя не прекъсва занятията и прикрива отслабването с широки дрехи. Майка ѝ първоначално не осъзнава колко сериозно е състоянието, докато нейна колежка не забелязва промяната и не я предупреждава за последствията. Следва лечение, включително хормонални инжекции. По думите на Лулчева тялото ѝ постепенно се възстановява, но отношението към храната остава дългогодишна вътрешна битка.

Тревожността, според разказа ѝ, започва още в ранното детство. На пет-шест години тя се уплашва, че ще умре, след като чува история за опасна вода. По-късно тежко боледува от варицела и бронхопневмония. Лулчева твърди, че след многобройни инжекции е засегнат нерв и за известно време тя не може да ходи. Единственото, което успокоява майка ѝ, е, че детето продължава да говори.

След раждането на дъщеря си Елица актрисата си представя семейство с три деца. Следваща бременност обаче не настъпва. Години наред тя проследява състояние, което приема за миома, а при друг лекар чува диагнозата ендометриоза. Със съпруга си Васил обсъждат дали да опитат отново. По нейния разказ той не желае тя да преминава през тежък хормонален курс и семейството да бъде подложено на ново напрежение. Болезнените симптоми се отразяват и на ежедневието, пътуванията и интимния живот. Надеждата за второ дете остава несбъдната.

Лулчева разказва и за два тежки периода на прегаряне. Тогава не иска да среща хора, да говори по телефона или да приема нова информация. Продължава да играе, но усеща работата си като механична – сякаш физически присъства, а вътрешно е изчезнала. Постепенно се възстановява с помощта на жена от Сингапур, с която общува от разстояние. Вторият тежък период идва малко преди пандемията, а прибирането у дома ѝ помага да намали темпото. Дъщеря ѝ Елица също е сред хората, които ѝ помагат да се освобождава от самообвиненията.

По-късно актрисата завършва дванадесетмесечно онлайн обучение в Шаолин академия и съчетава движения от йога и тайчи. Тя казва: „Искам, когато си до мен, да ми е луксозно на душата“. Лулчева участва и в кампанията „Ден за мен“, както и в инициативи на Българската хранителна банка, „Заедно в час“ и Българския Червен кръст.