Актрисата и певица Сидони Смит влиза в ролята на Рейчъл Марън в сценичната версия на „Бодигард“. Тя вече е играла тази роля в германска постановка около три години, а сега се завръща към нея на родния си език.

Смит подчертава, че не се опитва да бъде Уитни Хюстън, а да остане вярна на Рейчъл Марън. По думите ѝ присъствието на Уитни е много силно и сравненията са неизбежни, но двете споделят една и съща роля – и именно Рейчъл ги свързва. Актрисата се връща към сценария, за да търси жената зад публичния образ: майка, сестра, човек, който се влюбва, страхува се и търси сигурност.

В спектакъла тя изпълнява четиринадесет песни, сред които „Queen of the Night“, „One Moment in Time“, „The Greatest Love of All“ и „I Will Always Love You“. Най-близка лично до нея е „One Moment in Time“ – песен за мечтателите, която я връща към момента, в който е гледала „Бодигард“ от публиката и е мечтала да играе Рейчъл. Емоционално най-трудна ѝ се струва „The Greatest Love of All“ заради посланието да погледнеш към себе си и да приемеш човека, който си.

„I Will Always Love You“ също е предизвикателство, особено защото идва накрая – след тринадесет други песни и целия емоционален път на Рейчъл. Всяка вечер Смит трябва да мисли за цялата история, а не само за финалната песен, защото от началото до края има много емоционални върхове и спадове.

Според нея чрез Рейчъл може да се види колко нежност стои зад силния и властен публичен образ. Рейчъл изглежда твърда, но е любяща майка и сестра, жена, която иска да се чувства достатъчно сигурна, за да допусне някого близо до себе си. Тя е звезда, но и неуверена като всеки човек, а когато гримът, перата и пайетите бъдат свалени, просто се опитва да открие себе си. Това може да е самотно място – да си успешен и въпреки това да усещаш, че нещо ти липсва.

Историята на „Бодигард“ излиза на екран през 1992 г., но продължава да вълнува публиката. Смит смята, че хората искат да видят как любовта побеждава. Франк и Рейчъл живеят в бляскав, необикновен свят, но под повърхността са просто двама души, които се опитват да достигнат един до друг. Песните не просто напомнят за филма – текстовете им стават част от историята на Рейчъл на сцената и позволяват на публиката да се свърже с музиката и героите по свой начин.

Ако можеше да прекара един час с Уитни Хюстън, Сидони Смит би ѝ казала колко се възхищава на музиката ѝ и че изпълнението на ролята на Рейчъл Марън е нейният поклон пред таланта ѝ. Тя се надява зрителите в София да оставят външния свят зад гърба си и да бъдат истински тук, с нея. Театърът дава общ миг, който никога повече няма да се случи по абсолютно същия начин. Актрисата иска публиката да усети радостта от споделеното преживяване и да се прибере у дома малко по-щастлива. Спектаклите са от 2 до 4 октомври в зала 1 на НДК в София.