На 7 юли се навършват 20 години от смъртта на Сид Барет – една от най-загадъчните фигури в историята на рок музиката. Основател, първи фронтмен и главен творчески двигател на Pink Floyd, Барет остава символ на психеделичната епоха от 60-те, но и на разрушителната цена на артистичния гений.

Роден като Роджър Кийт Барет през 1946 г. в Кеймбридж, той получава прякора Сид още като тийнейджър. Артистичната му чувствителност го отличава още от ранна възраст. В Кеймбридж се запознава с Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор и други бъдещи музиканти.

През 1965 г. става част от групата, която скоро ще се превърне в Pink Floyd. Той дава името ѝ, вдъхновен от блус музикантите Пинк Андерсън и Флойд Каунсил. В първите години Барет е основният автор и визионер. Стилът му съчетава детска фантазия, сюрреализъм, английски хумор и експериментален звук.

Дебютният албум „The Piper at the Gates of Dawn“ от 1967 г. носи неговия отпечатък. Песни като „Astronomy Domine“ и „Interstellar Overdrive“ превръщат групата във водещо име на психеделичната сцена. Успехът обаче идва с влошаване на психическото му състояние. Интензивният ритъм, натискът и употребата на LSD водят до непредвидимо поведение на сцената.

През 1968 г. Дейвид Гилмор се присъединява като допълнителен китарист, но скоро групата взема болезненото решение да продължи без Барет. Той записва два солови албума – „The Madcap Laughs“ и „Barrett“ (1970 г.), които отразяват едновременно гениалност и разпад.

Въпреки кратката си кариера, Барет оказва огромно влияние. Отсъствието му се превръща в тема в творчеството на Pink Floyd, най-ясно в албума „Wish You Were Here“ (1975 г.) с песента „Shine On You Crazy Diamond“. Един от най-драматичните моменти е внезапното му появяване в студиото по време на записите – почти неузнаваем, което разтърсва групата.

След началото на 70-те години Барет се оттегля от музиката и публичния живот. Връща се в Кеймбридж, живее под рожденото си име, рисува, градинари и избягва медийното внимание. Умира на 7 юли 2006 г. от рак на панкреаса на 60-годишна възраст.

Макар участието му в Pink Floyd да е кратко, без него групата нямаше да има същия начален облик и експериментален импулс. 20 години след смъртта му, той остава фигура, която трудно се побира в едно определение – основател, психеделичен поет, самотник, мит и предупреждение.