Срещата на върха във Вашингтон между Доналд Тръмп и Си Дзинпин не завърши със съвместно изявление, а двете страни представиха различаващи се версии на разговорите. Според анализа по-същественото е какви лични изводи е направил Си за Тръмп и за състоянието на САЩ като световна сила.

Тръмп посрещна Си с изключителни почести и ласкателства, но това едва ли може да превърне двамата в истински приятели. Китайската политика след Мао се води чрез дисциплиниран и рационален процес, насочен към интересите на Китай и на ККП, а персоналното приятелство има малко значение. Дори сърдечните демонстрации между Си и Путин не променят факта, че Москва е ситуационен съюзник на Пекин.

Си вероятно е наблюдавал с насмешка как Тръмп си представя авторитарното лидерство. В американския дебат отдавна се говори, че Тръмп мечтае за кралски правомощия, използва злато и монументи, надявайки се името му да остане за векове. Докато развеждаше Си из Белия дом и се хвалеше с площадката за хеликоптери и бъдещата бална зала, Тръмп може да е изглеждал в очите на китайския лидер като глупак. Си е концентрирал огромна власт, но не чрез стремеж към персонализирано величие.

Един показателен епизод е павилионът със златни стени и портрети на американски президенти, подредени във възходящ ред, като портретът на Тръмп е най-високо. На мястото на Джо Байдън е имало снимка на автоматична писалка, с каквато Байдън е подписвал документи. Си е останал невъзмутим. Тръмп сякаш не разбира, че вътрешната политика и международните отношения изискват внимателно разграничаване, както напомня американската максима, че политиката спира до брега. Си никога не би говорил лошо за своите предшественици в чужбина, защото представя единен образ на страната си.

Си вероятно е останал с впечатлението, че Тръмп е дълбоко объркан, когато американският президент е критикувал американските медии в негово присъствие и е завиждал на китайските медии, които отразяват това, което Пекин иска. Тръмп смята, че медиите в полза на правителството се постигат чрез забрани, докато Си познава по-добре разликата между демокрация и диктатура. Свободата на пресата в САЩ е конституционна гаранция и израз на увереност, че системата не се страхува от критиците си. Затова Си може да е стигнал до извода, че наблюдава не просто президент карикатура, а държава, която губи посоката и самоувереността си.

Сравнението между двамата лидери е ярко. Си е изградил почти абсолютна власт чрез стратегическо и целенасочено завземане на позиции. Още през 2012 г. той изчезва от публичното пространство за около две седмици, за да изтръгне от по-възрастните партийни представители по-големи правомощия от тези на предишните нови лидери след Мао. След това използва антикорупционните кампании не само срещу корупцията, но и за отстраняване на недостатъчно лоялни кадри. Подобен подход прилага и към висшето военно командване, което му позволява да управлява безсрочно и да заобиколи традиционните два петгодишни мандата. Хватката му се затяга постепенно, но неумолимо, като боа удушвач.

Това не означава, че Си води Китай непременно в правилната посока или че възходът на страната е неизбежен и без вътрешни противоречия. Но същото се отнася и за САЩ при Тръмп. Трудно е да се приеме, че действията на Тръмп, особено през втория му мандат, ще бъдат от полза за Америка. Стилът му на лидерство го показва като незаинтересован и слабо информиран импровизатор, който се ръководи от интуиция и прищевки. Той е импулсивен, с малко видима самодисциплина и редовно се хвали със собственото си величие, остроумие и мъдрост. В сравнение със Си той изглежда като пълен аматьор.

Показателна е и критиката на милиардера Питър Тийл, един от големите спонсори на Републиканската партия. Според него втората администрация на Тръмп е реагирала прекомерно на вътрешните конфликти от първия мандат, като е въвела тестове за лоялност. Така се е стигнало до администрация, съставена от не особено умни, но лоялни хора. Последствията вече се виждат на световната сцена – от Иран и Близкия изток до Украйна и Източна Азия.

В крайна сметка Тръмп прави значително по-вероятна една от най-опасните потенциални погрешни преценки на Си. Китайският лидер може да надцени собствените си способности и мощта на Китай, например при силови ходове, свързани с Тайван или Япония, и да подцени способността на САЩ да се възстановят от саморазрушителните години на Тръмп. Ако това се случи, последиците ще бъдат тежки.