В края на юли 2026 г. испанският анклав Сеута преживя най-големия миграционен натиск в новата си история. Според оценки на властите между 49 000 и 60 000 души, предимно млади мъже от Мароко, преминаха границата за часове на 30–31 юли. Мнозина плуваха или преодоляваха оградите, след като мароканските гранични сили явно намалиха контрола. По-голямата част бяха върнати, но имаше десетки загинали, предимно удавени, както и хаос, мародерство и извънредно положение. Испания разположи военни и определи случая като нарушение на териториалната цялост.

Това не е първият такъв епизод. През 2021 г. Мароко вече използва масов приток от около 8000 души като инструмент за натиск след дипломатически спор. Анализатори наричат практиката „миграционна дипломация“ или хибриден инструмент.

Кризата се случва на фона на остър разрив между Испания и администрацията на Доналд Тръмп, както и с Израел. От март 2026 г. правителството на Педро Санчес отказва на САЩ да използват базите в Рота и Морон и испанското въздушно пространство за операции срещу Иран. Испания заявява, че това би било нарушение на международното право. Вашингтон отговаря със заплахи за търговски ограничения. Испания също така заема твърда позиция спрямо Израел – признава Палестина, изтегли посланика си и критикува операциите в Газа. Мароко, от своя страна, поддържа близки връзки със САЩ и Израел.

В социалните мрежи и част от политическия коментар бързо се появи теория, че масовата инвазия е била насърчена или координирана от САЩ и/или Израел като наказание. Привържениците посочват времевата близост с разрива за базите, историческия модел на Мароко от 2021 г., публикация на израелския посланик в ООН Дани Данон, която подразни испански министър, стратегическото значение на Гибралтарския проток и реакциите на леви и каталонски политици. Всичко това формира наратив за по-широк натиск срещу независимата позиция на Испания по Иран и Газа.

Проверката на фактите обаче не открива преки доказателства за външна координация – няма документи, изтичания или официални признания. По-установеното обяснение е, че Мароко е действало самостоятелно, използвайки познат инструмент. Мотивите на Рабат може да включват натиск по въпроса за суверенитета на Сеута и Мелиля, вътрешнополитически съображения или реакция на испанската миграционна политика.

Масовият приток разкрива уязвимостта на европейските външни граници и способността на съседни държави да използват миграцията като лост. Геополитическото напрежение между Испания, САЩ и Израел е документирано, но теорията за организирана акция остава спекулативна, основана на корелации и косвени улики.