Сеута и Мелиля са два испански града, разположени на северното крайбрежие на Африка, които представляват единствената сухопътна граница на Европейския съюз с африканския континент. Въпреки че днес те са символ на напрежение между Испания и Мароко, техният произход не е свързан с колониалната епоха от XIX–XX век. Мелиля е завладян от испанската корона още през 1497 г., а Сеута първоначално попада под португалски контрол през 1415 г., преди да стане част от Испания през 1580 г. След като унията между двете държави се разпада през 1640 г., жителите на Сеута решават да останат верни на Мадрид, което е потвърдено с договора от Лисабон през 1668 г. Мароко, което получава независимост през 1956 г., никога не е признало испанския суверенитет над тези територии и продължава да ги претендира. В днешно време в двата града, които имат около 85 000 и 86 000 жители, цари мултикултурализъм – там съжителстват християни, мюсюлмани, евреи и индуси. Градовете са защитени от високи огради с модерни сензори, но въпреки това те често са обект на опити за преминаване от мигранти от Субсахарска Африка. Сеута и Мелиля остават геополитически парадокс – едновременно крепости на Европа и мостове между различни светове.