Вероятното начало

Мигел де Сервантес е роден най-вероятно на 29 септември 1547 г. в Алкала де Енарес. Точният ден не е документиран с акт за раждане, но датата се приема заради близостта до кръщенето му на 9 октомври същата година и защото 29 септември е денят на Свети Михаил. Кръщелният запис в църквата „Санта Мария ла Майор“ остава документалното доказателство. Сервантес е четвъртото от седемте деца на Родриго де Сервантес и Леонор де Кортиняс.

Войник, ранен в Лепанто

Преди да се посвети на литературата, животът му прилича на приключенски роман. През 1569 г. заминава за Италия, а през 1571 г. участва в битката при Лепанто – едно от най-големите морски сражения на XVI век. На 7 октомври 1571 г. е ранен в гърдите и лявата ръка. По-късно описва битката като „най-високия случай, който са виждали миналите векове, настоящето и очакващите векове“.

Пет години в Алжир

През 1575 г., докато се връща към Испания, галерата му е пленена от берберийски пирати. Сервантес прекарва пет години в Алжир и прави четири опита да избяга. Освободен е през 1580 г., след като семейството му и орденът на тринитарците събират средства за откупа.

„Дон Кихот“ и литературната слава

След завръщането си в Испания Сервантес се опитва да се утвърди като поет и драматург. Първата му публикувана книга е „Галатея“ през 1585 г. Пише пиеси, работи като снабдител и събирач на данъци, изпада във финансови затруднения и дори попада в затвора. През 1605 г. в Мадрид излиза първата част на „Дон Кихот“. Романът разказва за обеднял идалго, който приема рицарските книги за действителност и тръгва из Ла Манча със своя оръженосец Санчо Панса. Втората част излиза през 1615 г., след като междувременно се появява и апокрифно продължение, подписано с името Алонсо Фернандес де Авелянеда.

Последни произведения и смърт

В последните си години Сервантес публикува „Назидателни новели“ и „Пътуване до Парнас“, а през 1615 г. – сборника „Осем комедии и осем интермедии“. В посветителното писмо към последния си роман „Персилес и Сихизмунда“ пише: „Вчера ми дадоха последно причастие, а днес пиша това.“ Книгата излиза посмъртно през 1617 г. Мигел де Сервантес умира в Мадрид на 22 април 1616 г. и е погребан на следващия ден в манастира на босите тринитарки. Затова 23 април остава свързан с погребението му, макар смъртта да настъпва ден по-рано. А 29 септември продължава да напомня за началото на живота на човека, превърнал битките, пленничеството и разочарованията си в литература, която надживява вековете.