На 31 юли се навършват 82 години от мистериозното изчезване на Антоан дьо Сент-Екзюпери – френски писател, поет и пилот, превърнал собствения си живот между небето и пустинята в литература. На този ден през 1944 г., на 44 години, той излита от база на Корсика с разузнавателен самолет „Локхийд P-38 Лайтнинг“, за да заснеме германски позиции в Южна Франция. Самолетът не се завръща. Дълго време съдбата му остава неразкрита – едва през 1998 г. рибар открива сребърна гривна с неговото име и това на съпругата му Консуело, а по-късно и части от машината. Тленни останки обаче никога не са идентифицирани.

Роден в Лион през 1900 г., той израства в аристократично семейство и рано открива страстта си към самолетите. В периода между двете световни войни работи като пилот на пощенски линии над Северна Африка и Южна Америка, а опасните полети му вдъхновяват произведения като „Южна поща“, „Нощен полет“, „Земя на хората“ и „Военен пилот“. В тях авторът поставя на преден план не машините, а смелостта, солидарността и човешката отговорност.

През декември 1935 г. претърпява катастрофа в Либийската пустиня заедно с навигатора си Андре Прево при опит за рекорд между Париж и Сайгон. Двамата оцеляват след няколко дни на обезводняване и халюцинации и са спасени от бедуин. Това преживяване по-късно се превръща в основа на историята за пилота и малкото момче в „Малкият принц“ – книга, написана в САЩ и публикувана за пръв път през 1943 г., с авторски акварелни илюстрации на Сент-Екзюпери.

Зад приказната фабула се крият размисли за самотата, загубата, приятелството и любовта. Героинята Роза често се свързва със съпругата му Консуело, а отношенията им са бурни. Въпреки многобройните катастрофи и влошеното си здраве, по време на Втората световна война Сент-Екзюпери настоява да продължи да лети.

Някои от най-известните му мисли остават от разговорите между Малкия принц и Лисицата: „Най-същественото е невидимо за очите“, „Човек вижда истински само със сърцето“, „Ти ставаш отговорен завинаги за онова, което си опитомил“. В „Земя на хората“ той развива идеята, че да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен. Неговите послания продължават да се предават, защото измерват стойността на живота чрез човешките отношения, а не чрез власт или притежания.

Сент-Екзюпери изчезва една година след публикуването на „Малкият принц“ и не вижда световния успех на книгата. Осем десетилетия по-късно той остава символ на писател, който не просто разказва за риска и самотата, а ги преживява лично. Може би затова думите му продължават да звучат истински: най-важните неща не могат да се измерят или притежават, а само да се почувстват.