Семен Новиков започва да тренира борба на шест години. Роден е в Украйна и още като дете печели първия си медал, макар тогава да мечтае да стане лекар. По-късно избира спорта, но не изоставя интереса си към поезията – често рецитира стихове, докато изгражда кариера в един от най-тежките спортове.

Пътят му е съпътстван от много травми. Той е чупил носа и пръстите си, а тежка контузия на рамото и скъсани връзки го принуждават да започне отначало. Новиков избира България, възстановява се бързо и само месеци по-късно печели олимпийска титла – първа за България в борбата след 24 години.

На 22 години той вече е европейски шампион. Големият пробив идва след период на физически изпитания и необходимост да запази увереност. За възстановяването разчита и на съня, който определя като най-добрия начин за психическо и физическо възстановяване.

След олимпийското злато Новиков добавя и световна титла. Така България отново има световен шампион при мъжете след 13-годишно прекъсване. Той посвещава медала на баща си и разказва, че преди състезанието му е обещал победа, а след нея е изпълнил обещанието си.

Войната променя отношението му към родния град и хората в Украйна. Новиков признава, че му липсва родината, но се страхува да види последствията от случилото се. В България намира спокойствие, което му помага да се концентрира върху спорта, и цени възможността бързо да стига до планината.

Той е мислил и за край на кариерата. Според него пропуснато второ поредно световно първенство при добра физическа форма е можело да сложи точка на спортния му път. Новиков казва, че е простил на предишното ръководство на федерацията по борба, но продължава да критикува Станка Златева, защото според него тя не е допускала по-млади състезатели от неговия клуб до нужните възможности за развитие.