Секновение: границата между лятото и есента
На 29 август се отбелязва Секновение, известен още като Обсечене. Според народните вярвания на този ден денят и нощта стават равни по продължителност. Смята се, че змиите, гущерите и самодивите се прибират в леговищата си, а денят е „тежък“ и „лош“ – не се работи и не се започва нищо ново. На места палят огньове за предпазване от злите сили, а стопаните прибират диви плодове за зимата.
Празникът е свързан с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. Поради това се избягва консумацията на червени плодове, зеленчуци и червено вино – аналогия с пролятата кръв на светеца. Това е вторият летен празник, посветен на Йоан Кръстител, след Еньовден, но за разлика от раждането, тук се чества смъртта му.
Секновение се приема за край на лятото. Водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките – вярва се, че нарушителят ще бъде „пресечен“. Празникът носи белезите на преходен период и е изпълнен с опасности, тъй като движението на влечуги и вредоносни демони бележи време на хаос.
Празникът се нарича още Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в коприва. В народния календар той съчетава езически и християнски представи – смъртта на лятото и смъртта на Йоан Кръстител. В християнски план заедно с Еньовден и Ивановден образува цикъл: раждане, кръщаване и смърт.
Православната църква отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Кръстител, а в България на същия ден се почитат и Свети Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий, Кирил и Методий.