По българското Черноморие все повече сезонни работници идват от Централна Азия. Само до средата на юли държавата е издала толкова разрешителни за работа на граждани извън ЕС, колкото за цялата предходна година. Причината е позната - краткият летен сезон не предлага сигурна заетост на местните, затова бизнесът търси кадри на хиляди километри.

Сред тях е 20-годишната София Мун от Казахстан. Тя учи пиано, но второ лято работи като сервитьорка в Кранево. Харесва ѝ, че сезонът е само три месеца - за разлика от Турция, където е пет-шест, успява да съчетае работата с образованието си. За нея България е идеалният вариант: климатът е различен, заплатата е малко по-висока от тази в Казахстан, а и може да си почива, докато изкарва пари.

На същото място работи 61-годишната Марина Тавалдиева от Киргизстан. В родината си не ѝ дават работа, защото е над пенсионната възраст, но в България все още се чувства добре. Казва, че тук ѝ плащат добре и дори забравя за сърдечните си проблеми. Средната заплата в Киргизстан е под 400 евро, докато в България е около три пъти по-висока.

Хотелиерите обаче усещат тежестта на тази зависимост. Вера Веселинова, управителка на хотел в Кранево, определя наемането като "руска рулетка". Идвало ѝ се е да чака визи четири месеца, а понякога уменията на пристигащите не съвпадат с описанието. Тази година е планирала 18 чужденци, но после ги е намалила заради по-слабия сезон.

Освен това войната в Иран е повишила разходите за транспорт. Еднопосочните билети, които някога струваха 300-400 лева, сега се измерват в евро. За да пристигне един работник, хотелиерът дава около 1200 евро само за административни такси и транспорт. Ако конфликтът продължи, цените може да скочат до 500-600 евро на посока, което ще направи наемането нерентабилно.

Въпреки това чужденците изглежда ще продължат да идват. Туризмът носи пряко до 8% от БВП на България, а с косвените ефекти - до 15%. Затова бизнесът трудно би минал без тях. От своя страна работниците от Узбекистан и Киргизстан признават, че са пленени от морето и българската природа. Някои дори казват, че местните жители отначало изглеждат сурови, но после се превръщат в семейство. Затова почти всички си тръгват с желание да се върнат.