След като близо година нямаше данни за изстрелвания на севернокорейски балистични ракети срещу Украйна, миналата седмица украинските власти съобщиха, че Русия отново е нанесла удар с подобно оръжие. Първата употреба на ракети от КНДР беше регистрирана в края на 2023 г., когато Москва започна да получава оръжия от Пхенян в замяна на икономическа и политическа подкрепа. Според украинското разузнаване до началото на 2025 г. Северна Корея е доставила около 150 балистични ракети от типовете КН-23 и КН-24. След лятото на 2025 г. обаче ударите с тях почти спряха, което пораждаше съмнения, че запасите са изчерпани. Сегашното възобновяване сочи, че Русия вероятно е получила нова партида и логистичният канал между двете страни функционира стабилно.

Причините Кремъл да разчита на севернокорейски ракети са прагматични. Москва поддържа интензивни комбинирани атаки с ракети и дронове, за да изтощи противовъздушната отбрана на Украйна и да оказва психологически натиск. Допълнителните доставки ѝ позволяват да пести собствените си запаси, като същевременно запазва високо темпо на ударите. КН-23 и КН-24 са сходни с руските "Искандер" и използват полубалистична траектория, което ги прави трудни за прехващане. Въпреки че имат проблеми с точността, те са ефективни при масирани атаки, където целта е претоварване на ПВО.

Сътрудничеството между Москва и Пхенян се разширява и отвъд ракетите – включва артилерийски боеприпаси, реактивни снаряди и дори изпращането на севернокорейски военнослужещи. За Пхенян това е възможност да тества оръжията си в реални бойни условия и да получи достъп до руски технологии. Спокойно може да се каже, че войната в Украйна се превръща в полигон за сътрудничество между авторитарни държави, които се опитват да заобиколят санкциите.

Възобновяването на тези доставки има и по-широки геополитически последици. То подкопава международния режим на санкции срещу Северна Корея, тъй като Русия самата е получател на забранени оръжия. В същото време за Украйна това означава продължителен натиск върху противовъздушната ѝ отбрана и засилва нуждата от допълнителни системи за защита. Ако тенденцията се запази, конфликтът може да стане още по-продължителен и скъп, а намирането на политическо решение – още по-трудно.