Северна Осетия е планински регион с около 680 000 души население. Във Владикавказ е обособено гробище за руски военнослужещи, загинали във войната срещу Украйна, и теренът продължава да се разширява. Почти всеки интервюиран разказва за роднина или близък, който е воювал в Украйна или е загинал там. При много семейства загубата не е една.

Синът, който обещал да се върне

Сред погребаните е 20-годишният Алберт Абаев, участвал в руското пълномащабно нахлуване в Украйна от февруари 2022 г. Майка му Оксана Абаева разказва, че той се обаждал у дома, когато имал възможност, но не се оплаквал от студа и глада на фронта. На 17 май 2022 г. мъже във военни униформи съобщили, че Алберт е загинал. По това време съпругът ѝ Хетаг Засеев вече бил на фронта. След като получил отпуск, той стигнал до военна морга в Ростов на Дон, взел тялото на сина си и го върнал във Владикавказ. „Вече не сме същите. Животът ни се раздели на „преди“ и „след“, казва Абаева.

След смъртта на Алберт тя основава организация за жени, загубили близки във войната. Въпреки личната си трагедия Абаева казва, че Русия трябва да спре бойните действия едва след разгрома на противниците, които нарича „нацисти в Украйна“. В същото време тя заявява: „Искам мир. Не искам нито една майка да погребва детето си“.

Загубите над средното за Русия

Според правозащитни данни броят на загиналите от Северна Осетия е около една трета над средния показател за страната. Изчислението е направено въз основа на данни от вестници и социални мрежи. По-бедни региони като Северна Осетия са изпращали непропорционално много военнослужещи, докато големите руски градове са оставали по-слабо засегнати от преките последици на войната.

„За нас това е война“

Сред интервюираните е 65-годишният Анатолий Бетрузов, ветеран от Афганистан и боевете в Донбас. Той е получил травма на крака по време на войната срещу Украйна. Бетрузов повтаря официалната руска реторика за „нацистите“, но същевременно казва, че в настоящата война „няма справедливост“, защото загиват хора, които нямат отношение към нея. Той разказва, че е забранил на 33-годишния си племенник да заминава за Украйна. Мъжът не го послушал и по-късно загинал.

При посещение на гробището част от жените реагират остро на присъствието на чуждестранни журналисти. Марина Данилова настоява, че в Русия няма война, а „специална военна операция“. Друга жена ѝ възразява: „За някои това не е война. За нас е война“. На гроба на Алберт Абаев Оксана е подкрепяна от съпруга си и от осемгодишния им син Давид. По думите ѝ момчето вече казва, че също ще отиде на война, за да защитава народа си.