Поредният епизод в отношенията между България и Северна Македония принизява диалога до квартално ниво. Популярна българска фондация, работеща на терена в Северна Македония, обвини в социалните мрежи депутата от парламента в Скопие Моника Зайкова, че има любовна връзка с бившия премиер Димитър Ковачевски. Двамата били заедно в София на форум за връзките на Европейския съюз с Балканите. Зайкова споделила пред български евродепутат, че се надява България да покаже любов към Република Северна Македония и да я „пусне“ без условия в Европейския съюз. В отговор фондацията настоява тя да разкрие връзката си с Ковачевски, така че той да може свободно да се разведе със съпругата си. Според автора това е блудкаво и кръчмарско самохвалство.

Авторът смята, че подобни публични доноси демонстрират познания за клюкарницата в Скопие, но не и политическа аргументация. Две популярни имена имали връзка – голяма работа. Нито са първите, нито последните. Светът е пълен с такива примери, които не пречат на развитието и не правят моралната оценка по-строга. Ако целта е да се дискредитират участниците или да се направи позицията на Скопие по-уязвима в спора за блокираното членство в ЕС, това е грешен подход. Личните чувства и залитания на политиците не бива да са критерий за оценка на политическите им позиции. Частното и личното се бъркат с политиката, което е нередно.

В Северна Македония неформалните връзки между хората са по-силни от формалните – всеки е бил с всекиго в детска градина, на един чин, в армията, в университета, съсед или роднина. Провинция. Авторът признава, че и той има какво да каже за обратната страна на живота на всички премиери на Северна Македония, но се въздържа, когато говори за тях като политици и държавници.

Има теза, че с простотията оттатък границата може да се бориш само със същата или по-остра простотия. Това изпразва отношенията от интелигентност. България има претенции, че е по-стара държава, по-напред в Европа, че се отървава от провинциализма и балканския манталитет, но си позволява да слиза на примитивното равнище, с което оттатък ни „работят“.

Ако имаш несъгласие с политическите становища на Зайкова, кажи го умно и интелигентно, без регионален мачо и тарикатски намеци за спалнята. Ако имаш възражения срещу Ковачевски, изрази ги, когато беше премиер и заедно с българския си колега планираха да преобърнат двустранните отношения. Авторът не защитава Зайкова, която познава само по име, нито оправдава Ковачевски. Това са възрастни хора с биография, позиции и интегритет, които могат сами да се грижат за себе си. Пет пари не дава за тях – има кой да ги съди, и това не бива да сме ние.

Намеците на Зайкова, че България трябва да прояви любов към Северна Македония и да промени позицията си по евроинтеграцията, не са нови. Те са елемент от разбирането на голяма част от политическия и обществен елит в Скопие, че България е наивна и глупава държава, чийто сантиментален исторически комплекс към Повардарието трябва да бъде отричан, но и използван. Гъделичкат се струните на роднинските връзки, майчинските и сестринските чувства, паметта за жертвите за свободата на Македония. Говорят за българска вина към Македония, без да са наясно има ли я днес. Това е балканска хитрост, която се пуска в действие, когато политическата ситуация налага.

Сега ситуацията е блокираната евроинтеграция на Северна Македония, за която според Скопие е виновна България. Вярно или не, за тях няма значение. Нарочили са България за основен виновник и трудно някой може да ги убеди в обратното. Не искат билатерализиране на изхода, но вместо да решават въпроса в Брюксел, отново гледат към София. Премиерът Християн Мицкоски от Вашингтон поиска гаранции, че вписването на българите в конституцията ще бъде последното условие от София, и че решението трябва да се търси между двете страни с участието на ЕС.

Тогава се появява Моника Зайкова, депутат от Либералдемократическата партия, идва в София на форум и започва да дърпа струната на българската чувствителност. Може да си помислим, че говори искрено, защото страдаме от патерналистичен синдром. Вместо да отговорим както се полага на нахален и лукав политик от Скопие, ние гледаме с кого мачка чаршафите в хотела. Пълна простотия. И не е единствена – виждаме какво говорят и вършат наши политици, общественици и журналисти. После нека не казваме, че не сме едни и същи с онези оттатък границата, включително в простотията, с която пълним отношенията си.