Северна Корея разширява военното си участие във войната на Русия срещу Украйна, като изпраща в Курска област и специализирани оператори на дронове. Това стана ясно от изявление на заместник-началника на Главното разузнавателно управление на Украйна, генерал-майор Вадим Скибицки, направено на 21 август. Той посочи, че сред около 8 500 новопристигнали севернокорейски войници, които в момента действат основно в Курска област, има и подразделение от 400 души, които управляват безпилотни летателни апарати. Тези оператори биха могли да наблюдават и поразяват цели на украинска територия, отбеляза Скибицки.

Според него разположените севернокорейски военни няма да участват в бойни действия на украинска земя, а ще укрепват тиловите райони на Русия и ще освободят руски личен състав за фронта. Скибицки добави, че до момента Пхенян е разположил или ротирал около 25 000 войници в състава на руската армия, а руският президент Владимир Путин може да поиска от Ким Чен Ун още до 50 000 войници през септември 2026 година.

Американският Институт за изследване на войната (ISW) вече беше отбелязал, че севернокорейските сили са използвали ударни и разузнавателни дронове заедно с руските части в Курска област по време на първото си разполагане през август и октомври 2025 г. Това е дало на севернокорейските военни ценен тактически и технологичен опит, който те вече могат да прилагат.

В същото време украинските сили адаптират тактиката си и разработват собствени технологични решения, за да поразяват руските пускови установки за балистични ракети и дронове с реактивни двигатели. По данни на „Файненшъл таймс“ от 21 август, Украйна търси разрешение да използва дронове, оборудвани със „Старлинк“, за удари по руски цели на разстояние до 200 километра в територията на Русия. Това би позволило по-точни удари срещу мобилните руски ракетни установки, особено след като Русия засили използването на балистични ракети, възползвайки се от недостига на системи „Пейтриът“ и прехващачи в Украйна.

Искането за ограничен достъп до „Старлинк“ над територията на Русия е алтернативен начин за противодействие на руските ракети, без да се разчита на доставки на прехващачи от Запада. Това би позволило на Украйна по-ефективно да проследява и унищожава мобилните пускови установки, компенсирайки недостига на ракети „земя-въздух“.

От своя страна Русия продължава да отхвърля съществени преговори за мир. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви на 21 август, че Москва ще приеме само предложение, което съответства на военните цели на Путин и отразява „реалностите на място“. Тези цели включват пълна капитулация на Украйна, създаване на проруско правителство в Киев и ограничения върху украинската армия и стремежа ѝ към НАТО. Володимир Зеленски от своя страна многократно е заявявал готовност за преговори и компромиси.