През август 1969 година Северна Ирландия е на ръба на хаоса. Кампанията на Асоциацията за граждански права, изискваща край на дискриминацията срещу католиците, се сблъсква с полицейско насилие и атаки от страна на лоялистите. Кулминацията настъпва между 12 и 14 август с „Битката за Богсайд“ в Дери и последвалите бунтове в Белфаст. След като местната полиция губи контрол, правителството в Стормонт призовава Лондон за помощ. На 14 август 1969 г. първите 300 британски войници навлизат с пълно бойно снаряжение в Дери, поставяйки началото на операция „Знаме“. Първоначално част от католическото население приветства войниците като защитници от лоялистките атаки, но доверието бързо се срива. Армията започва масови арести и обиски, насочени основно срещу католическите квартали. Това радикализира републиканското движение и води до възраждането на Временната ИРА. Събития като „Кървавата неделя“ през 1972 г., когато парашутисти разстрелват мирни демонстранти, окончателно превръщат армията от миротворец в страна в конфликта. Операцията продължава до 2007 г. и остава най-дългата непрестанна военна кампания в британската история. Конфликтът отнема над 3500 живота, а така наречените „Линии на мира“ все още разделят общностите в Северна Ирландия. Днес дебатът остава отворен – дали намесата е предотвратила по-голямо клане, или е наляла масло в огъня.