В Хамбург започва съдебен процес срещу бивш офицер от украинската армия, обвинен за експлозиите, повредили газопроводите „Северен поток“ между Русия и Германия преди четири години. Това е един от най-мащабните актове на саботаж в Европа след Втората световна война.

Заподозреният е обвинен в предизвикване на експлозия, повреждане на имущество, нарушаване на функционирането на обществени услуги и съучастие във военни престъпления чрез нападение срещу гражданска инфраструктура. Според германските правила за защита на личните данни в съдебното производство той ще бъде посочен като Сергий К., макар по време на екстрадицията му от Италия името му да беше оповестено публично като Сергий Кузнецов.

Атаката разкри зависимостта на Европа от руските енергийни ресурси и повдигна деликатни въпроси за Украйна и западните ѝ съюзници. Първоначално международни наблюдатели обвиняваха Москва, но все повече твърдения сочат, че украински служби за сигурност може да са участвали в саботажа. Украйна смята Германия за един от най-близките си съюзници.

Експлозиите на 26 септември 2022 г. повредиха газопроводите, изградени за пренос на руски природен газ до Германия по дъното на Балтийско море. По това време европейските държави намаляваха зависимостта си от руските енергийни източници след пълномащабната инвазия на Кремъл в Украйна през февруари 2022 г. Според прокуратурата целта на заговора е била трайно да се прекъснат доставките на газ и да се попречи на Русия да използва приходите от тях за финансиране на военните си операции.

Твърди се, че обвиняемият и други хора са използвали яхта, отплавала от германското пристанище Росток. Тя била наета от германска компания с помощта на посредници и чрез фалшиви документи за самоличност.

Експлозиите разкъсали „Северен поток 1“, който до спирането на доставките от Москва през август 2022 г. беше основният маршрут за руски природен газ към Германия. Повреден бил и „Северен поток 2“, който така и не влезе в експлоатация, тъй като Германия преустанови сертифицирането му малко преди руското нахлуване в Украйна.

Според обвинението заподозреният е организирал и извършил взривяването на най-малко четири бомби с тегло между 14 и 27 килограма на дълбочина от 70 до 80 метра близо до датския остров Борнхолм.

Той беше задържан през август в италианско село, където полицията извърши обиск в бунгало, в което живеел със семейството си. По данни на полицията се е предал без съпротива. През ноември беше екстрадиран в Германия. През август втори заподозрян беше арестуван в хърватския град Пула по европейска заповед за арест. Той подал молба за убежище в Хърватия, опитвайки се да избегне екстрадиция в Германия.

Газопроводите отдавна са обект на критики от САЩ и някои техни съюзници, които предупреждаваха, че увеличават зависимостта на Европа от руския газ. Руските представители обаче твърдят, че американските и британските разузнавателни служби са участвали в организирането на експлозиите, които Москва определи като „акт на международен тероризъм“. Русия започна собствено разследване и обвини и НАТО за участие в атаката, докато няколко западни държави първоначално обвиниха Москва.

В по-скорошни изявления Кремъл изрази надежда, че организаторите ще бъдат подведени под отговорност. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия очаква „обективност“ и посочване както на извършителите, така и на поръчителите. Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли обвиненията, че страната му е замесена. През август той каза, че украинската прокуратура и Министерството на външните работи си сътрудничат с партньори по случая и че Киев е напълно отворен за съвместни действия по разследването, като подчерта важността да се запази доверието на Европа.

Според експерта по сигурността Йоахим Вебер от Бонския университет всички доказателства ясно показват, че Украйна е взривила „Северен поток“, а не Русия, на която първоначално се опитаха да прехвърлят вината. Той определя случая като изключително деликатен политически въпрос, тъй като Германия е един от най-близките съюзници на Украйна и я подкрепя с огромни финансови средства, поемайки и сериозни политически рискове.

Германското правителство засега се въздържа от коментар за предстоящия процес, като посочва, че още няма съдебно решение и случаят е в ръцете на независимата съдебна власт. Дори по време на процеса да се докаже, че украински правителствени служби са имали участие в саботажа, това вероятно няма да се отрази съществено на отношенията между Германия и Украйна, „защото естествено искаме Украйна да оцелее“, включително като буфер срещу Русия, смята Вебер. По думите му Украйна изпълнява определена функция и за Германия и е в интерес на Берлин тя да бъде запазена. Резултатът от процеса едва ли ще има сериозни последици за германско-украинските отношения. „Накратко, не смятам, че в момента ще започнем да предприемаме наказателни мерки срещу Украйна“, каза Вебер. „Но трябва да приемем случилото се като предупреждение да гледаме реалистично на ситуацията.“