В българския обществен живот често изникват еднодневки, които изглеждат невинно позитивни, но крият истинските си цели. Сдружението на държавните висши училища, учредено в края на 2025 г., е точно такъв случай. То беше представено като нужен нов орган, който да защитава интересите на държавните университети, но на практика дублираше функциите на официалния Съвет на ректорите, който по закон е единственият представител на висшите училища. Още при учредяването имаше съмнения за държавна намеса, тъй като присъстваха заместник-министърът на образованието и председателката на синдикалната структура. Медиите и обществото заговориха за опит за разделяне на университетите и създаване на „втори Синод“.

Само няколко месеца по-късно стана ясно каква е била истинската цел. Председателят на новото сдружение проф. Георги Вълчев стана министър на образованието, а неговата заместничка проф. Сеня Терзиева-Желязкова – също част от ръководството на сдружението – получи поста заместник-министър. Друг член, ректорът на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев, предизвика скандал, като започна да твърди, че официалният Съвет на ректорите не е законният орган. Неговата теза бе потвърдена от проф. Вълчев вече от парламентарната трибуна, докато той беше министър, но продължаваше да е член и представляващ на сдружението – явно нарушение на Конституцията и законите. Едва след натиск от опозицията той беше половинчато отстранен от ръководството.

Казусът разкрива управленска немощ и прилича на предишния гаф с Кирил Петков и канадското гражданство. За да бъдат освободени двамата професори от състава на Управителния съвет, трябва общо събрание, но сдружението изглежда изоставено, след като е изпълнило ролята си на ракета-носител. Още повече – заражда се нов „втори Съвет на ректорите“, с координатор проф. Димитър Димитров от УНСС, който трябва да наследи разградената организация. Самото Сдружение на държавните висши училища няма никаква публична активност, освен да повтаря или оспорва позициите на официалния Съвет на ректорите. То изпълни мисията си и вероятно ще потъне в забрава, но остава пример за „сдружение за еднократна употреба“ в образованието – поредният балон в българския обществен живот.