Разследване в най-голямата българска болница – УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, поставя въпроса как е работила схема за източване на над 3 млн. евро и колко хора са били необходими, за да бъде реализирана. По случая първоначално са били арестувани 10 души, като трима са освободени под гаранция, а трима остават в ареста.

При проверка на 42 болници за шест месеца, включително от ДАНС и АПФИ, са установени 1,47 млн. евро евентуално неправомерно усвоени средства. Тези лечебни заведения са реализирали 1 млрд. евро за периода. Не е ясно обаче как са избрани 42-те болници и дали клиниката по ревматология е била проверявана. Друг случай – твърдение, че 4000 пациенти са посещавали игрални зали, доведе до обвинение за 7 млн. евро, но впоследствие бяха доказани евентуално 117 хил. евро.

Проблемите с контрола продължават. Пример за това е пациент, който е бил хоспитализиран 56 пъти. Едната версия на управителя е, че човекът е бил болен и не е излизал от болница. Другата версия е, че пациентът изобщо не е знаел за хоспитализациите. Възниква въпросът защо пациентите не получават съобщения за всяка хоспитализация, при положение че данните им са известни. Чрез ЕГН и Националната здравноинформационна система може да се провери колко пъти е бил хоспитализиран даден пациент.

Много лесно всички тези злоупотреби могат да бъдат доказани. Това би трябвало да е задачата на министъра. По ЕГН-та, в НЗИС всичко може да се провери. По колко пъти са хоспитализирани? Тъй като имаме свръххоспитализация. За 2026 г. са приети 2,4 млн. клинични пътеки и 2 млн. амбулаторни процедури. Никой не разследва защо има толкова много хоспитализации.

Контролът е неефективен, защото оперативното ръководство и всички по веригата до последния контролер не изпълняват задълженията си. Надзорният съвет не може да реши проблема сам. Схемата в Пловдив не може да бъде реализирана без участието на повече хора по веригата. Договор с Касата сключват не отделните лекари, а управителят, изпълнителният директор и ръководството. Те не може да не забележат свръххоспитализация на леглата – през ден, през два, едновременно в един ден.

Подобна практика се среща в много лечебни заведения. Използваемост на леглата от 186% се получава при застъпване на пациенти в един и същи ден. Парите от схемата се взимат предимно чрез необосновано хоспитализиране на пациенти. Без реални критерии се вписват такива, които не съществуват. Болницата представя фактура на Здравната каса за хоспитализирания пациент, а Касата трябва да плати.

Лекарите имат интерес да участват в подобни схеми заради официалните възнаграждения и допълнителното материално стимулиране, което се разпределя в лечебните заведения. Има различия във възнагражденията в зависимост от клиничните пътеки – в някои клиники те са по-ниско платени, а в други, като хирургическите и кардиологичните, по-скъпи. Няма официална справка колко получава всеки лекар от допълнителното материално стимулиране.