Според анализа на Фискалния съвет временното облагане на банковите свръхпечалби може да осигури над 1 млрд. евро за бюджета. Мярката не трябва да засяга цялата печалба на банките, а само доходността над предварително определена историческа норма на рентабилност. Тя трябва да има ясен краен срок и да не се превръща в постоянно увеличение на налозите.

Основната причина за ръста на банковите печалби след 2022 г. е промяната в лихвената среда. Повишаването на лихвите в Европа увеличи приходите от кредити и други лихвоносни активи, докато лихвите по депозитите нарастваха по-бавно. Така нетният лихвен доход на банковия сектор се увеличи значително. Според анализа високата доходност не е резултат от нови инвестиции, технологични подобрения или поемане на допълнителен предприемачески риск, а от макроикономическата и лихвената среда.

Допълнително облагане на банковия сектор вече е въведено в 12 държави от ЕС: Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия. Механизмите са различни – от данък върху свръхпечалбата или извънредния нетен лихвен доход до облагане на приходи и активи. Пример е Словения, където мярката е била свързана с възстановяването след тежките наводнения през 2023 г. Според Дянков временни извънредни приходи могат да финансират временни извънредни разходи.

Временният характер на облагането ограничава дългосрочните икономически изкривявания и несигурността за инвеститорите. Еднократната мярка намалява риска от негативен ефект върху капитализацията на банките и кредитирането. Очакваните над 1 млрд. евро могат да послужат за свиване на бюджетния дефицит без повишаване на данъци с широка база. Към момента това е позиция в рамките на анализ, а не информация за вече въведен данък.