Астрономи уловиха изключително ранен етап от експлозията на масивна звезда, след като космическият телескоп Einstein Probe регистрира кратък рентгенов проблясък от галактика на около 500 милиона светлинни години. Сигналът, засечен през март 2026 г., се оказа началото на свръхновата SN 2026gzf. Последвалите наблюдения с наземни телескопи потвърдиха, че това е така нареченият shock breakout – моментът, в който ударната вълна от колапса на звездата достига външните ѝ слоеве и освобождава мощен импулс от рентгеново и ултравиолетово излъчване. Това явление почти не се наблюдава директно, тъй като продължава само секунди или часове. Благодарение на бързата реакция учените проследиха развитието на експлозията в широк спектър. Свръхновата е от тип Ic-BL, което означава мощна експлозия на звезда, загубила водородните и хелиевите си слоеве. Вероятно става дума за звезда от типа Волф-Райе с маса около 20–30 пъти по-голяма от Слънцето. Интересното е, че при нея не е регистриран гама-сигнал, въпреки че подобни свръхнови често са съпътствани от релативистични струи. Хипотезата е, че струята е била задушена. Наблюденията показват също, че преди експлозията звездата е изхвърляла значителни количества материя, което помага да се разберат последните етапи от живота ѝ. Откритието е ценно за изучаването на свръхнови, неутронни звезди, черни дупки и разпространението на тежки елементи в Космоса.