Председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков заяви, че е възможно свръхдефицитът за 2027 г. да бъде под 3%. Според него това е възможно заради счетоводни операции, при които разходи се прехвърлят между годините, за да бъде намален дефицитът и България да влезе в еврозоната.

Дянков обясни, че прехвърлянето на разходи от текущата към предходната година се е прилагало и в други държави с фискални проблеми. По думите му това е необходимо начало на бюджетната процедура, за да се установи реалната база за разговор за бюджета през 2027 г. Той смята, че базата не е около 3% дефицит за миналата година, както твърдяха тогавашните управляващи.

Ако разходи от 2026 г. бъдат прехвърлени към 2025 г. и дефицитът за 2025 г. бъде завишен над официалните 2,9%, това би било политическо признание, че данните за влизането в еврозоната не са били верни. Европейската комисия е подозирала подобно нещо и неслучайно процедурата за свръхдефицит вече обхваща и 2025 г., и 2026 г. - за първи път в историята на тази процедура в Европейския съюз, тъй като обикновено се посочва само една година.

Премиерът Радев е възложил на Сметната палата подробни одити. Става дума за три доклада - за АПИ, за Министерството на финансите и за Министерството на транспорта, където има съмнения за разходи. Дянков определи това като правилен и законен ход. Според него одиторите трябва да проверяват на място как са започвали строежи без договор или с фактуриране месеци по-късно. След това Министерството на финансите и Националният статистически институт трябва да се върнат към Брюксел с признание за грешки, а Евростат да промени сметките за 2025 г. и процедурата по свръхдефицит.

Дянков припомни, че Евростат вече е коригирал данните за 2025 г. от 2,9% на 3,5%. Според него официалният дефицит за 2025 г. ще достигне около 5%. В това той вижда и добра новина: ако дефицитът за тази година е с около 1,5 процентни пункта по-нисък от обявените 5,7%, то за 2027 г. е възможно да падне под 3%. Рязък спад от 5,7% до 3% иначе би бил невъзможен.

Фискалният експерт описа два счетоводни похвата, които аритметично работят, но не отговарят нито на българските, нито на европейските правила. При първия има договор за строителство, транспорт или магистрала „Хемус“, работата е свършена, но фирмата е инструктирана да не фактурира през текущата година, а през 2026 г. Така плащането се отлага. По данни на предишното правителство около 800 млн. евро са прехвърлени от 2025 към 2026 г. от кабинета „Желязков“.

Вторият похват е още по-иновативен: проектът започва без подписан договор, а строителят е уверен, че договорът ще бъде подписан през януари и тогава ще фактурира. Така според временното правителство са прехвърлени още около 600 млн. евро. Общо около 1,4 млрд. евро са преместени към 2026 г. по оценки на предишното правителство. Фискалният съвет се е съмнявал в това, защото сметките за инфраструктурно строителство не се връзвали.

Дянков допълни, че дори Министерството на финансите не знае точната сума, тъй като няма договори. Договорите се знаят от отделни хора в АПИ и в Министерството на транспорта. Затова Сметната палата трябва да проверява лице по лице какво е започнато, как е договорено и кой е наредил.

Според Дянков фирмите се съгласяват да отложат фактурирането и плащането, защото в противен случай им се казва, че или приемат това, или поръчката ще получи друг. Такива условия могат да си позволят само големи фирми, което изкривява пазара. Това не е само фискален проблем, а и икономически, защото малко български фирми могат да работят на вяра и да чакат по-късно плащане.