В статията се разглежда философският и научен проблем за създаването на общ изкуствен интелект със свободна воля. Авторът твърди, че стремежът към такъв ИИ е категориална грешка — свободната воля не може да бъде конструирана от програмен код или силиций, тъй като тя не е свойство, произтичащо от сложността на системата. Разграничението между инструмент и личност е фундаментално: инструментите нямат морален статут, докато личностите притежават присъщо достойнство. Човекът може да пренарежда материята, но не и да създава нови морални субекти. Проблемът със съзнанието (труден проблем) показва, че субективното преживяване не може да бъде сведено до изчисления. Дори напредналите симулации на болка или емоции не пораждат истинско преживяване. Свободната воля в силния смисъл изисква способност за различен избор при еднакви обстоятелства, което липсва в детерминираната или стохастична машина. Авторът предупреждава, че опитът да се създаде ИИ с личност подкопава човешкото достойнство и рискува да превърне правата на човека в условни. Вместо това трябва да се развива тесен ИИ като инструмент, без да се претендира за сътворяване на нови субекти. Стремежът към общ ИИ със свободна воля е сравнен с Вавилонската кула и нов Златен телец — проява на надменност, която обърква способността за преобразяване със способността за сътворяване.