Световната икономика е изправена пред троен удар – високи цени на енергията, рекорден публичен дълг и рискове от инвестиционния бум в изкуствения интелект. Тези фактори действат едновременно и задълбочават несигурността, като ефектът им е неравномерен между отделните държави.

От една страна, конфликтите в Близкия изток създават негативен шок в предлагането на енергия. Цената на петрола се задържа около 100 долара за барел, а ограниченият транспорт на втечнен природен газ през Ормузкия проток застрашава зимния отоплителен сезон. Проблемите с рафиниращите мощности допълнително увеличават разходите за дизел и други горива. Дори войната в Залива да приключи скоро, високите енергийни цени вероятно ще останат. Това поддържа инфлацията, лихвите и доходността по държавните облигации. Доходността по 10-годишните облигации на САЩ, Германия и Япония е на най-високите си равнища съответно от 2007, 2009 и 1996 г. Най-големите понижения в прогнозите засягат икономики, пострадали от войни – Украйна и държави от Персийския залив.

От друга страна, публичният дълг в световен мащаб е на най-високото си ниво от Втората световна война и се очаква да надхвърли 100% от световния БВП преди 2030 г. Развитите икономики, начело със САЩ, са най-силно задлъжнели. Правителствата вече не могат да разчитат само на по-висок растеж, за да решат бюджетните си проблеми. Необходими са надеждни средносрочни планове за ограничаване на дефицитите, подкрепени в някои държави от предварителни бюджетни мерки. Инфлационният натиск идва не само от енергията, но и от инвестициите в изкуствен интелект, цените на храните, митата, разходите за отбрана и обслужването на дълга. Паричната политика трябва да запази предпазлив ястребов уклон.

Третият риск е свързан с изкуствения интелект. Инвестициите в тази сфера като дял от БВП могат да надминат инвестициите в железници, електропреносни мрежи и телекомуникационна инфраструктура. Капиталът се концентрира в малък брой технологични компании, което увеличава натиска върху тях да покажат бърз ръст на производителността и печалбите. Ако резултатите се окажат по-слаби от очакваното, високата задлъжнялост на големите технологични компании и значителните международни инвестиции в американски акции могат да превърнат разочарованието на пазарите в широк шок. При подходящо регулиране изкуственият интелект може да добави около 0,5 процентни пункта към годишния световен растеж. Но са нужни правила, които да ограничат рисковете от загуба на работни места, кибератаки, финансови сътресения и системи извън човешкия контрол.