Следвоенният ред, оформен около ООН и мултилатерализма, преминава през най-дълбоката си криза от десетилетия насам. Институции като Съвета за сигурност не успяват да отразят съвременния баланс на силите, а призивите за спешни реформи стават все по-настойчиви. Финландският президент Александър Стуб смята, че в момента съществува властов вакуум, от който в следващите пет години ще се роди нов световен ред. Други анализатори като Марк Леонард обаче предупреждават, че преходът между американска и китайска хегемония няма да е кратък и за известно време светът може да остане без ясни правила.

Според експерти като Тереза Ногейра Пинто мултилатералните рамки от златната ера на ООН вече са история. Мироопазващите мисии се провалят, а реформата на Съвета за сигурност изглежда невъзможна поради спорове кои държави да бъдат включени. Йоханес Тим от своя страна защитава тезата, че международното право продължава да съществува в ежедневните дипломатически практики, но признава, че оттеглянето на САЩ от международни организации и договори представлява по-голяма заплаха за системата дори от агресивните войни.

В същото време старите съюзи се рушат, а нови формати на сътрудничество излизат на преден план. БРИКС разширява влиянието си, регионални пактове като този между Саудитска Арабия, Турция и Пакистан се оформя, а така нареченият минилатерализъм придобива все по-голяма тежест. Много държави, особено в Африка и Азия, търсят нови партньорства, които да не зависят от Запада.

Бъдещият световен ред ще се определя от суверенитета, достъпа до ресурси и демографията. Индия например може да се превърне в суперсила до края на века. Прогнозите на Йоханес Тим обаче са мрачни: той очаква повече насилие, по-брутални войни и трудности при организирането на глобално сътрудничество за справяне с пандемии, финансови кризи и изменението на климата.