Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне се ражда на 26 септември 1181 г. в заможно семейство в Асизи. Още в младостта си той се отдалечава от средата, в която е израснал. Промяната му е драстична – Франциск загърбва богатството и се обрича на бедност, изразявайки любовта си към Бог. Сам се определя като "обвързан в брак с нищетата".

Франциск никога не става свещеник. Смята се за недостоен за този сан и до края на дните си остава дякон. Последователите му наричат себе си "минорити" – от латинската дума за "по-малки", а в техния случай – "нищи", хора без собственост и без привързаност към материалното. Думата "министър" е сродна с минорит: и двете произлизат от minus – "малко", а в Древен Рим министър се наричал човек, изпълняващ длъжност в услуга на другите. Министри се наричали и участниците в мисии, разпространяващи принципите на Франциск из Европа.

Последователите му се опитват да проповядват в Северна Африка. Самият Франциск прекарва известно време като мисионер в Египет и Сирия, където според негови свидетелства към проповедите му проявява интерес самият султан, но като цяло мисията му има малък успех. В по-късни времена мисионерството се превръща в една от основните дейности на францисканския орден.

През 1209 г. Франциск, заедно с дванадесет свои последователи, се явява пред папата в Рим и моли светия отец да утвърди братството им. Папата приема клетвите им за послушание и така се ражда орденът на братята, наречен по името на водача им – Францискански орден.

Лавинообразното присъединяване на последователи обаче довежда до противоречие между първоначалните замисли на Франциск и реалната ситуация. Броят на миноритите поставя под заплаха възвишения идеал, заради който орденът е създаден. Малко преди смъртта на Франциск папата преобразува братството в монашески орден.

През 1224 г. Франциск се разболява. Страда от силни болки в стомаха. Според биографите му именно в последните години, след като се оттегля от административните задължения в ордена и се отдава отново на пътуване и проповеди, чрез болката той изживява най-щастливите си часове.

Появяват се и знаците Господни – Франциск е първият човек, познал стигмата. По чудодеен начин по тялото му се появяват рани на местата, на които Христос получава раните си на Разпятието. След това чудо, обсебен от образа на Христос, малко преди смъртта си той съчинява "Песен за брата Слънце". Почива на 3 октомври 1226 г. в родния си град Асизи. Две години по-късно е канонизиран за светец. Смята се за покровител на Италия и животните.

В чест на светеца са наречени няколко големи града в света – Сан Франциско и Санта Фе са само два примера. След избирането си на 13 март 2013 г. за папа, кардинал Хорхе Берголио приема тронното име Франциск I в памет на светията от Асизи.